Вечната книга на България: непреходни герои, нови карикатури

Емблематичният образ на Бай Ганьо излиза под четката на карикатуриста Чавдар Николов в ново колекционерско издание на едноименната книга на Алеко Константинов. До момента читателите познават Алековия герой от рисунките на Илия Бешков, превърнали се през годините в класика.

Няма какво да се умува върху това дали историите с Ганьо Балкански, Дочоолу, Гочоолу и други него сподвижници в живота и политическите схеми са актуални и днес.   

„Не е мъка да рисуваш днешните герои на Алеко Константинов. Мен това ме зарежда“, разказва пред Клуб Z Чавдар Николов. 

И продължава:

„Как да не се зареждаш, когато слушаш и гледаш какви невероятни твърдения идват от управляващите, от властта. Откровени лъжи, на които трябва да има някакъв отпор. С по-качествена журналистика, с по-остри карикатури.“

Това обаче не превръща ли окарикатурените политици в още по-дебелокожи, питам карикатуриста. А той отговаря: 

„Нещата са правопропорционални. Когато няма диалог, ние започваме да крещим и правим ужасяващи, крайни рисунки. Особено когато се използват такива лъжи и не се обръща никакво внимание. Въобще в България всичко стана наопаки. Кой какво ще даже, вижда се абсолютна девалвация на авторитети, на мнения, на всичко.“

И все пак защо Бай Ганьо, той не е ли герой на едно отминало време, задавам следващ въпрос. Не, отвръща Чавдар Николов. И продължава:

„Това е вечната книга на България. Постоянно извират примери. Ако човек започне да чете „Бай Ганьо“, с удивление забелязва как дори някои конкретни неща са вързани в поведението на някои наши политици. В една от сцените Бай Ганьо е в Прага, аз съм направил и илюстрация. Там той започва да се кръсти. Не ви ли напомня за най-набожния в страната – за премиера. Той постоянно се кръсти. Маниерът му на кръстене е хвърляне на боб.“

Чавдар Николов разказва, че не е имало трудни моменти за рисуване. Но е избирал какво да нарисува от текста. Това, което го е впечатлило повече. Такава сцена според него е главата, в която Бай Ганьо се завръща в Европа и се събира с негови приятели в крайпътно заведение до двореца Враня. Там те прочитат, че „тиранинът е паднал“, във вестник „Свободно слово“. 

„Забележете каква ирония – вестник „Свободно слово“. – Ние в момента имаме страхотни проблеми със свободата на словото“, казва Николов. И припомня за проблемите, които има с разпространението в страната вестникът на „невъзпитаните карикатуристи“ „Прас-прес“. „Да прочетеш „Свободно слово“ и да те е страх да го пипнеш – това се случва и сега“, добавя той. 

И все пак кой е Бай Ганьо днес? 

„Много са, страшно много“, отговаря Чавдар Николов, като изрежда имената уверено: 

„И Борисов е в ролята на Бай Ганьо, и Александър Йорданов, Каракачанов. Те са на финалната права и се борят за тази титла.“

А дали са случайни приликите с действителни лица, карикатурисът е категоричен: 

„Случайни са. Аз се занимавам постоянно с политическа карикатура. Когато екранизираш Бай Ганьо, ти търсиш онези герои, които са най-убедителни за публиката. Такива има и в момента. И Дочоолу, и Гочоолу, и Данко Харсъзина, може да ги намериш всички, като поканиш тези блестящи актьори да ги изиграят.“

А дали ще се разсърдят окарикатурените? Чавдар Николов не вярва. Защото според него „е чест“ те да участват във вечната книга на България.