Веселин Радойчев пред ФАКТИ – как пациенти се борят за единственото познато лечение на болестта си

На 28 ноември Сдружението на пациентите със спинална мускулна атрофия излезе в отворено писмо, в което призова пациентите със спинална мускулна атрофия над 18-годишна възраст да могат да се лекуват с единственото лекарство за лечение на заболяването, регистрирано у нас, също както е при пациентите под 18 години.

„СМА е тежко и животозастрашаващо наследствено заболяване. То води до загуба на двигателна функция и дихателна недостатъчност. В повечето случаи болните умират от задушаване. С напредване на заболяването, мускулите им отказват един по един, накрая и мускулатурата на гръдния кош също спира да работи, дробовете се пълнят с течност и настъпва мъчителна, бавна смърт. Преди това пациентите прогресивно губят способност да се движат и да стоят изправени.

Тук ще Ви разкажем за Повелителя на живота. Той решава кой ще живее, кой си струва да бъде лекуван, кой има право на по-пълноценен живот и надежда. Повелителя на живота е висш чиновник, в чиито ръце е поверена част от най-важното за всеки човек – живота и здравето му“, пише в писмото.

Последва среща на Сдружението с управителя на Националната здравноосигурителна каса професор Петко Салчев, след която стана ясно, че искането на Сдружението на пациентите със спинална мускулна атрофия не може да бъде срещнато. Вчера Сдружението проведе и пресконференция по темата, в която обясни своите искания.

От ФАКТИ се свързахме с Веселин Радойчев от Сдружението на пациентите със спинална мускулна атрофия, за да говорим за проблема.

“Спиналната мускулна атрофия е генетично заболяване. Проявява се на година в около 10 хиляди новородени. Чисто симптоматично се изразява в проблемно предаване на информацията от гръбначния мозък към мускулите. По този начин мускулите постепенно отслабват, атрофират – говоря за абсолютно всички мускулни групи. Съответно хората обикновено умират от белодробни инфекции, защото не могат да дишат или да се изкашлят. Обикновено преди това атрофират мускулите на ръцете, на краката, на врата, гълтателните фунции. Всичко това е доста мъчително като процес, а посоката е една – към атрофиране.

Така беше до преди 4 години, когато се появи първото лекарство, регистрирано на пазара. Одобриха го първо преди 4 години в САЩ от тамушната Агенция по лекарства. На 1 юни 2017 година одобриха лекарството и в Европа – от Европейската агенция по лекарствата. Тогава започна и нашата борба, за да може да бъде достъпно и в България. Отне доста време, но в момента българските деца се лекуват с това лечение“, разказ Веселин Радойчев.

„Лекарството не се продава на свободния пазар. В цял свят се плаща от здравноосигурителните фондове или под някаква друга форма – от застраховки или други държавни програми, но никъде не се покрива от пациентите. Самата цена е доста висока, може би защото то е единственото лечение и никъде по света не се плаща от пациента директно“, допълни той.

„От 2020 година лекарството е в Позитивния лекарствен списък и се реимбурсира от Националната здравноосигурителна каса. Прави се обаче с дискриминационния фактор, че е достъпно само за пациенти до 18-годишна възраст. Защо е било така в началото – защото фирмата, която притежава разрешението за употреба е кандидатствала само за пациенти под 18-годишна възраст, тъй като такива са били клиничните изпитания на лекарството и там има доказан ефект. Понеже лекарството е одобрено по бързата процедура и от Агенцията по лекарства на САЩ, и от Европейската агенция по лекарства не е имало по-широки проучвания сред всякакъв тип пациенти.

С течение на времето, след като лекарството е било достъпно в много държави още от началото за всички пациенти, нямало го е този дискриминативен фактор то да бъде предоставяно само на хора под 18-годишна възраст, без значение, че проучванията са били само сред деца, вече има достатъчно надеждни данни, че това лекарство е подходящо и за пациенти над 18 години, че те се влияят положително от него. Така че фирмата, която в България притежава разрешението за употреба, тази година е стартирала процедура за включване в показанията на това лекарство и пациенти над 18-годишна възраст. За да се случи това, се минава през куп оценки и се стига до етап, в който НЗОК трябва да даде становище на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, който да вземе финално решение и да включи в показанията на това лекарство и пациенти над 18 години, за да може лекарството да бъде реимбурсирано от НЗОК и плащано от 1 януари.

Проблемът, с който се сблъскахме е, че НЗОК казва, че признава всички медицински ползи на продукта за пациенти под и над 18-годишна възраст, но анализът на бюджетното въздействие показва, че това лекарство е неприемливо, има неприемливо бюджетно въздействие. По друг начин казано – скъпо ни е, не можем да го плащаме ние. По този начин те явно дискриминират пациентите над 18-годишна възраст, тъй като няма никакъв фактор освен бюджетът, парите, който да ограничава употребата на това лекарство сред всички пациенти“, разказа Радойчев.

„Установили сме, че пациентите над 18-годишна възраст са около 50 души“, каза още той.

„Цената на лекарството за НЗОК не мога да я кажа аз, може да го направи НЗОК или фирмата, която го предлага. Това е обект на търговски взаимоотношения и договорка. Най-вероятно и те никога няма да го обявят и ще кажа защо – заради начина на ценообразуване в целия Европейски съюз. Всички здравни каси договарят отстъпки с фирмите, но те не са публично достояние заради референтното ценообразуване между отделните държави – ако някоя държава види, че другаде цената е по-ниска, веднага изисква отстъпка за себе си. Затова цената не се обявява.

Има обаче ред механизми, с които се гарантира, че цената ще е най-ниска в Европа. Съответно има и един местен механизъм, който гарантира устойчивост на бюджета. Според този механизъм, ако тази година се похарчи например 1 милион лева за това лекарство, догодина се похарчат 2 милиона заради включването на нови пациенти, фирмата, която е взела тези 2 милиона, трябва да върне почти целия си ръст обратно в НЗОК – тоест ще вземат 2 милиона и ще върнат почти целия 1 милион, които са надвишили, спрямо предходната година. Това е механизъм, който гарантира устойчивост на бюджета на НЗОК. Заради този механизъм съм сигурен, че ако в бюджета за 2021 година се включи лечението и на без значение какъв брой пациенти, почти целият този ръст фирмата ще трябва да го върне в бюджета с директен превод – така е в наредбите и според законодателството.

Аргументът, че няма пари за 2021 година аз лично не го приемам по никакъв начин, защото това не е така. В разговор с професор Салчев – управителя на НЗОК, той се опитваше да ме увери, че не е точно така, защото този ръст ще засегне и други фирми, защото се гледа не само на ниво фирма, а на ниво цяла терапевтична група, на ниво целия бюджет, с което съм съгласен, но нетният ефект така или иначе е същият за НЗОК. Независимо дали целият този ръст ще бъде върнат от една фирма или от много фирми, той ще бъде върнат обратно в бюджета, в бюджета ще се гарантира устойчивост. Това е направено с цел бюджетът да не влиза в много голям ръст всяка една година – затова е измислен и този механизъм.

Пациентите като цяло обаче не ги засяга това. В края на краищата те имам своите права. Пациентите – аз не, но моето дете, не избират от каква болест да се разболеят, така че дали е скъпо или евтино това не е тяхна работа. Затова са всички тези висши чиновници – за да договарят отстъпки, да договарят цени, но и да гарантират здравето и живота на хората“, каза Веселин Радойчев, който е баща на 11-годишно дете със спинално мускулна атрофия.

На въпроса дали чиновниците гарантират здравето и живота на хората, той отговори: „Очевидно не го правят, защото дори това, че лекарството влезе в списъка за реимбурсация за деца беше след голям обществен натиск от нас, родителите. Това преди беше около две години, когато след серия от репортажи и многократни медийни публикации, бяха принудени да приемат това лекарство за лечение в България. Имайте предвид, че ние се борихме нашите деца да имат достъп до единственото лечение. Няма друга алтернатива на лечение. Когато си болен от други болести, например онкологична болест или диабет, има алтернатива, може да се избере по-евтиното или по-ефективното. При нас няма алтернатива, има едно единствено лекарство. Тук ако ти предложат алтернатива за лечение, означава, че те оставят да умреш просто. Смятаме, че сме прави и продължаваме да твърдим, че сме дискриминирани от право на живот“.

„Аз съм оптимистично настроен, защото съм забелязал, че когато обществото знае за един проблем, има обществен и медиен натиск, тогава проблемът се решава. Все пак държавата ни се управлява от пожарникар, който обича да гаси пожари. При всеки един такъв тип скандал, се взимат решения, така че пожарът да бъде изгасен най-бързо. От друга страна, покрай Covid пандемията всичко друго беше забравено. Хората все пак умират от много други неща, не само от Covid. Това, че някой е с Covid не трябва да дава предимство за лечение пред друго заболяване. Да не говорим, че Covid е много опасен за пациентите със спинална мускулна атрофия – повече от за всички останали, защото техните цялостни проблеми с дишането могат да бъдат фатални“, каза Веселин Радойчев от Сдружението на пациентите със спинална мускулна атрофия в края на разговора ни.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина