Борисов можеше да влезе в историята. Но се оставя да го шантажират

Тазгодишните протести показаха, че г-н Борисов не може да реши сам дори да подаде оставка. И докато разследващите журналисти разкриват скритите му зависимости му от г-н Пеевски и неговата партия, още по-нелеп е публичният шантаж, на който го подлага малкият коалиционен партньор. И който ликвидира каквото е останало от авторитета му.

Гнусим се от г-н Симеонов заради бруталната му стилистика, но той все пак се вписва в някаква разбираема политическа логика – представяме си, че законът за хазарта може би пази морала на нацията или пък допускаме, че може да цели облагодетелстването на някой бъдещ играч. Но случаят на ВМРО май отива отвъд нормалната политология.

Каква партия е ВМРО

Да отбележим името на тази партия, съвместно с която уж проевропейската ГЕРБ ни управлява: в него се заявява, че тя ще извършва „революционна“ (sic!) дейност „вътре“ в съседни държави. Дали при толкова голямата си любов към историята се е сетила да се дистанцира от терористичното си минало през 1920-те и 1930-те, стигащо до убийство на български министър и сръбски крал – това не съм го проследил. Във всеки случай от цялата харамийска героика днес са останали пиратките, които Джамбазки хвърля по протестиращите срещу партията му – роля, в която той очевидно се опитва да замести отцепилия се доайен на етнонационализма Волен Сидеров.

Законодателната дейност на организацията често е странна. Внесоха лобистки закон за горивата, който притисна малките търговци, измислиха това референдум да подменя Великото народно събрание, сега пък се сетиха да регулират трюфелите. Но не всичко е така весело и безобидно. Концепцията на тази партия за интеграцията на ромите, както и идеологически свързаните с нея идеи за въвеждане на образователен ценз при гласуване, издават нескрити расистки нагласи. Бунят омраза срещу бежанците и ЛГБТИ хората, воюват безславно с Брюксел, където единият им евродепутат обижда колегите си на произход, а другият се бори за свобода на пушенето. Дали г-н Борисов се мъчи да удържа изблиците им? Или напротив – пуска ги нарочно напред като мюрета за отклоняване на възмущенията от самия себе си?

Много от тези безумия имат реален резултат – и той не е в интерес на управляващата ГЕРБ. Истанбулската конвенция щеше да си мине и замине като една полезна серия от препоръки, както я приеха в Западна Европа. ВМРО обаче излъгаха гражданите, че някой ще сменя пола на децата им и създадоха митичното същество „джендър“, което нахлува в тоалетните и ги снима в интимни пози. Както видяхме, тази тема няма да отшуми лесно – напомни ни я наскоро Европарламентът в резолюцията си за България. А най-лошото е, че станахме за смях като нация, която очевидно не е способна да прочете 10 страници „с разбиране“. Навремето се стигна дотам, че Конституционният съд спешно беше мобилизиран да спасява управляващата коалиция със странното си решение за предполагаемо противоречие между конвенцията и нашата конституция – демек ние българите сме австралопитеци, у които половете имат само биологичен характер (слава богу, няколко съдии достойно се разграничиха от този абсурд). Дали му е било удобно всичко това на Борисов? Мистерия остава и защо медиите, контролирани от г-н Пеевски, раздухват подобни страсти. Каква игра играят – двойна, тройна?

Друга културна война, поведена от набедените войводи, е насочена срещу закона за закрила на детето, където те пак застанаха на страната на биологията, от името на която един родител да малтретира детето си както намери за добре. Откъде пак тази пуста биология и как я съчетават с християнството, в което непрекъснато се кълнат? Аз за християнството знам, че цени духа, не тялото. Съвременното законодателство пък схваща родителството като правна, не биологическа връзка, което прави идеите им юридически нелепи.

За да разберем тези идеологически тънкости, трябва да се обърнем към американските евангелисти, които днес стоят зад алтернативно-десния Тръмп и все повече влияят на крайнодесните по света. Сред тези хора процъфтява същата ксенофобия и хомофобия, обичат да се въоръжават, да вярват на интернет-небивалици и, разбира се, да водят свещен джихад срещу архи-сатаната Сорос (не, не сме го измислили ние, нито дори Орбан!). Ако се чудите защо и нашите не са започнали борба срещу абортите, както е в програмата на подобни формации, спомнете си за „отговорното родителство“ от споменатата антиромска концепция – раждаемостта е хубаво нещо, ама ако раждат само нашите.

Продажба на българско гражданство, непрозрачно финансиране на собствените НПО и обявяване на чуждите за агенти-предатели, внезапна покупка без търг на скъпа военна техника насред кризата – тези неща вече дори не ги забелязваме на фона на по-големите скандали около по-големия партньор. Нямаме вече сили да се възмутим истински от преименуването на писмеността от славянска на българска, пак измислено от ВМРО – символичен жест, който ни избутва в ъгъла на историята, откъдето ще протестираме безсилно срещу „обидите“, които ще ни нанасят оттук нататък онези, които не признават нелепото преименуване.

Големият удар

Големият удар, който ВМРО нанесе върху нашия национален интерес, беше ветото за Северна Македония (ама не било вето, било протягане на ръка или каквото там казаха). В отчаян опит да си върнат някой и друг процент на изборите тези хора съсипаха мечтите на поколения българи да премахнем тази югозападна граница и да заживеем в едно политическо пространство заедно с братята си оттатък. Какво искаме от тях ли? Никой не разбра. От незапочнатия (дали от тях, дали от нас?) коридор номер 8, през една обида, нанесена от един македонец, до това, че не ни обичат и не се били зарадвали на нашето еврочленство през 2007. Признаваме им идентичността, ама да не наричат езика си македонски. Настояваме, че историята е набор от факти, а наред с това искаме да признаят, че окупацията на територията им през 1940-те не била „фашистка“, била „освобождение“ – тоест, да приемат една определена интерпретация на тези факти. Върхът на всичко обаче е обвинението, че македонците не се били декомунизирали, че имали „тоталитарен исторически наратив“. Това твърди едно правителство, в което вицепремиер е историкът и агент на Държавна сигурност "Иван"…

Като съберете всички тези искания, неизменно разбирате, че няма как да бъдат изпълнени – и че наместо сближаване между двата народа, целят конфликт и разделение. Много тълкувания се чуха, че тия наши хубавци може и да изпълняват някаква чужда поръчка – я на Москва, я на Белград, я на Париж (който е против скорошно разширение). Аз си мисля, че е по-просто. Ако проблемът ни с македонците се реши, както би станало по естествен път в един общ Европейски съюз, ще изчезне самата причина за съществуването на тази "вътрешна македонска организация" – и нашата, а и на комшиите. Колкото по-дълго трае „революционната“ борба, толкова по-дълго ще съществуват и двете. А резултатът от цялата тази славна операция по натриване на носа на по-слабия е, че заличава най-безспорния политически успех на г-н Борисов, с който щеше да остане в историята: усилията му да подпомогне разширението на ЕС към Западните Балкани. Политика, приета възторжено в България и уважавана в чужбина. Разбира ли го? Или днес го вълнуват едни други неисторически работи?

Не съм привърженик на ГЕРБ, но има нещо по-лошо от това да ни управляват те. И това е да ни управляват под диктата на безотговорен малък партньор, който им извива ръцете. Ако виждам полза от мажоритарната система, тя е в това, че би елиминирала подобни неестествени коалиции – дето се казва, да знаеш поне срещу кого протестираш.

"Дойче веле"