Благодарности, Кобра. Но този път продължаване няма

Загубата на Кубрат Пулев от Антъни Джошуа с нокаут в деветия рунд показа колко противоречив е той. И как самите ние гледаме в черно и бяло при оценката на личности, събития и процеси.

От часове трудно може да прочетеш някъде балансирано мнение за неговото поражение и достигането до мач за световната титла в тежка категория за втори път.

От едната страна се чува следното: този човек е голям боец и голям българин; той постигна страшно много – отидете вие, фейсбук драскачи, да се биете на такова ниво; сега злорадствата, а щяхте да се радвате, ако беше спечелил, но истинските българи ще го подкрепят; Кобрата е патриот и пример за подражание; плюйте го, ама скоро няма да имаме боксьор на такова ниво, втори в света; браво Кобра, мачкай, Кобра, благодарим ти, че остави цяла България да будува – кой друг скоро е постигал това?!…

Антъни Джошуа нокаутира Кубрат Пулев в деветия рунд (СНИМКИ)

От другата: посредствен боксьор, извади късмет, че стигна толкова надалеч, срещу най-силните се вижда, че е далеч от истината; цялата тая показност какъв българин е – не, мерси от такъв патриотизъм; не искам да се отъждествявам с него, не е спортсмен и е слаб; боксът не е спорт, някакви там се млатят в главите, какво като няма да имаме друг, голяма работа; видя ли сега, набиха ли те, нали щеше да показваш – самохвалко; хайде, прибирай се и си мълчи, чалгар… и т.н. и т.н.

Изглежда, че човек просто е по-лесно да избере позиция. И все пак – толкова ли е трудно да се намери някаква златна среда между двата полюса?

Боксьорът Кубрат Пулев

Боксьорът и човекът май не е много подходящо да отделяме един от друг. Но нека условно ги разделим – така е по-лесно. 

Кубрат Пулев наистина постигна страшно много и това няма как да му го отречем. Много повече, отколкото качествата му предполагат. Не е необходимо да си чак такъв боксов специалист, за да забележиш, че той отстъпва на най-силните в категорията. Липса му техника, бързина, вариативност в играта, ударите му не са силни. Нивото му като аматьор бе добро (като за добър 4). За професионалния ринг се иска повече – изброените качества плюс да си атрактивен и нокаутиращ. Кобрата не е нито едното от двете.

Неуспешният втори опит на Кубрат Пулев към титлата (СНИМКИ)

При него трудът и постоянството са много повече от таланта и даденостите, а това е за уважение. Едва ли някой друг, освен него, е мечтал за достигане до два мача за титлата срещу най-добрите на своето време – Владимир Кличко и Антъни Джошуа. И за оставане в елита на дивизията толкова години.

Пулев се оказа на точното място в точното време. Стана богат. В това го бива и то не е малко, защото боксът, освен много умения и лишения, е и "ентъртейнмънт".

А че мнозина се подлъгаха покрай мачовете му с Кличко и Джошуа, се дължи на цялата неособено здрава медийна и комуникационна среда в България. Не се намериха специалисти смелчаци, които и в двата случая да кажат: хора, спрете се малко, тия двамата са по-силни. Не очаквайте много, подкрепяме го, но си даваме сметка, че шансовете срещу тях са малки.

А такива смелчаци няма и заради етикетите, които лепим с лека ръка и склонността към черно-бяло залитане.

Всеки има правото на избор дали да се отъждествява с Кубрат Пулев. Дали точно той го кара да се чувства "по-българин". Някои не искат и да чуят да се рекламираме чрез спортисти, търсят друга легитимация. Други просто гледат на патриотизма по различен начин. За трети "българщината" идва вече от риалити формати, фейсбук страници и т.н. и т.н.

В Англия няма голяма драма с това, че не са малко хората, които се съмняват дали Люис Хамилтън е велик и достоен за сравнения с Михаел Шумахел и Аертон Сена, а просто добър пилот, оказал се в точното място в точното време. Големи шампиони и личности като Джеки Стюърт и Рони О'Съливан публично изразиха позицията си и тя не е в полза на Люис. Никой не ги обвинява, че са родоотстъпници, че завиждат, че са комплексари и фейсбук драскачи…

И последно в тази "глава" – лично мен повече ме притеснява не, че Пулев скоро ще слезе от ринга и нямаме готов боксьор да го замени, а това, че все по-малко деца искат да спортуват. Че все по-малко родители ги насърчават и им дават пример. Че все по-малко подрастващи виждат път и реализация в спорта, че все още няма бази и условия, че няма държавна стратегия и е скъпо, че представите за достигане до елитния спорт или просто спортуване са много изкривени и т.н. и т.н.

Човекът Кубрат Пулев

В този смисъл – може ли Кобрата да служи за пример на децата да следват мечтите си и да гонят върхове? Отговорът, отново, е нееднозначен. Като труд, постоянство, упорство, воля, надскачане на възможностите – да. 

Но спортът е повече от юмруци, голове, това да си бърз с автомобил, да скачаш нависоко, много да тичаш и хвърляш. Спортът е да признаеш, когато очевидно на целия свят си бил по-слаб и да стиснеш ръката на своя съперник. Кобрата не го направи през 2014 г., когато Кличко го победи. Спортът не е да си търсиш извинения и причини – рингът, ръкавиците, организаторите, собствения отбор, допинг контролът… Всички тия неща бяха криви на Пулев тогава. 

Още товага говореше много и се заканваше, ала бе видно, че мачът можеше да приключи не в петия, а още в първия рунд. Тогава "продължи напред".

Мина време, Кубрат често казваше, че си е взел бележка за много неща. Дойде скандалът с целувката с репортерката Джени Суши. Тогава някои сметнаха, че боксьорът имал "мъжкарско" поведение и станал жертва.

Няколко седмици преди мача с Джошуа той се изказа, че съперникът му имал по-добър тен от него – това било едно от качествата на англичанина. Слава Богу, мина между капките, поне се извини.

Напрежение, обиди и закани между Пулев и Джошуа. "Ще те унищожа"

В Лондон претендентът си позволи провокации по време на кантара, преди мача, а и по време на мача. То не бяха усмивки, подмятания, закани, насилен смях, обръщане с гръб, докато Ей Джей го налагаше… Също като с Кличко. 

Не, това не е ОК. Не е спортсменско и не е мъжкарско. Не е за пример. Не е срамно, че е загубил с нокаут от шампиона. Дори в някои от британските медии го определят като "смел" и "корав". Срамно е, с всичко, което стана в Лондон в петък и събота, влезе в ролята на шут, изритан от господаря си, когато е дошло време да покаже своя номер.

И в спорта, и в живота печелим и губим постоянно, въпросът е как понасяме и двете. 

Антъни Джошуа даде няколко безценни урока на Кубрат Пулев, но дали той ще им обърне внимание е друг въпрос. Първият беше на кантара – шампионът посъветва българина да е смирен, да не говори много, да прояви уважение. А самият Ей Джей показваше такова в месеците преди боя – че изучава Пулев, знае, че е кръстен на "прочут български владетел и воин", че е силен, не е за подценяване…

Кобрата към Джошуа: Запомни кой съм

След мача англичанинът отбеляза, че опонентът му е показал най-доброто, на което е способен. И че са важни не приказките, а действията. А Кобрата не се смири. "Запомни кой съм аз, аз съм Кубрат Пулев", редеше той минути, след като не успя да продължи и понесе поражение.

Не, както и през миналата година си дадохме сметка покрай Джени Суши, Кобрата не е продължил напред. В спортния смисъл – продължи. Не и в житейския, менталния.

Той няма да има трети шанс за световна титла и скоро ще му се наложи да окачи ръкавиците. Ще продължи с живота си и ще видим какъв път ще избере.

Та (от добро възпитание, но и не само), благодаря ти, Кобра. За всичко. И за хубавото, и за ненаучените уроци и лоши примери.