TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Берлин трябва да се върне към заветите на Бисмарк

Преди точно 150 години, благодарение на политическия гений на Ото фон Бисмарк, е създадена Германската империя, или Вторият райх. Просъществувайки само по-малко от половин век, тя става най-богатата държава в Европа, но загива поради факта, че политическите наследници на „железния канцлер“ започнаха да игнорират ръководните принципи, които той завещава в отношенията с Русия, пише руският вестник „Взгляд“ в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Никой друг национализъм не е нанесъл толкова голяма вреда на света, колкото германският, на чиято съвест са и двете световни войни. В резултат на това в масовото съзнание Германия все още се свързва с национализма (дори и да е победен) приблизително в същата степен като с най-високото качество на нейните продукти.

Междувременно и едното, и другото, са късни деца на „мрачния гений“. Средностатистическият германец от средата на XIX век е субект на малка държава и ако не е съвсем вързан в ръцете, то е станал занаятчия. Продължителната феодална фрагментация върху отломките на Свещената Римска империя – Първият райх – направи германската индустрия неконкурентоспособна. Слабите суверени не можеха да претендират за колонии, а търговските бариери и разликите във финансовите системи на определени княжества предотвратяваха растежа на вътрешното търсене.

Ако сравним народа с предприятие, тогава германското предприятие преди век и половина е нещо гигантско, но лошо и глупаво организирано. Според съвременните концепции, това нещо е антипод на немското.

Интелектуални политици и политизирани интелектуалци, разпръснати в три дузини германски провинции, бяха наясно с проблема, но не можаха да стигнат до нито един вариант за решението му. Основният въпрос беше около кого да се обедини германският народ и как да изгради обща Германия – Австро-Унгария или Прусия.

Този въпрос е поставен ребром на Франкфуртското национално събрание през 1848 година- първият общогермански парламент, свикан по време на „пролетта на нациите“. Германската империя можеше да се роди още тогава, но и двамата претенденти за лидерство – Австрия и Прусия – отказват да участват в нея.

През годината на неговата работа са изказани много мисли за бъдещето на обединената германска нация. От тях следва, че австрийският (известен още като великогермански) начин изглежда по-опростен и предполага обединението на всички германци. Но някои делегати са смутени от личните недостатъци на Хабсбургите, други – от католицизма на австрийците (повечето германци са протестанти) и почти всички от факта, че Австро-Унгарската империя остава многонационална държава, където германците съставляват само около една четвърт от населението.

Така че кралят на Прусия Фридрих Вилхелм IV става, както биха казали сега, електорален лидер и временен символ на Малогерманския път, оставяйки австрийците „зад борда“ на обединена Германия. Въпреки това, монархът започва собствена контрареволюционна интрига, насочена към запазване на стария ред и в крайна сметка отказва да приеме короната на общогермански император от ръцете на франкфуртските романтични революционери, наричайки я „кучешки нашийник“.

Третият сценарий за обединението на Германия (също около Прусия, но не по парламентарен начин „отдолу“, а със сила „отгоре“) в крайна сметка е осъществен от Ото фон Бисмарк, който става канцлер след смяната на кралете, когато по-малкият брат на Фридрих Вилхелм, Вилхелм I, се възкачва на пруския трон.

Бисмарк е един от явните лидери по броя на фалшивите цитати в Рунета. Но знаменитото му изречение, че „големите въпроси на епохата се решават не чрез речи и не с решения на мнозинството, а с желязо и кръв“, е реално и се оказа пророческо. Именно с тези думи канцлерът е искал средства от пруския парламент за реформа на армията, подчертавайки, че не е възможно да се реши националната задача за обединение на Германия без военна сила.

Впрочем, това не означава, че Бисмарк е възнамерявал да завоюва малките германски държавици. Поне не му се наложи. Но Германската империя наистина се оказа родена в три войни, тоест създадена от „желязо и кръв“.

Първата от тях е с Дания – Прусия и Австрия влизат в съюз, настоявайки пред датската корона да предаде южните херцогства Шлезвиг и Холщайн. Предполага се, че след войната Шлезвиг ще отиде в Прусия, а Холщайн – в Австрия. Но Бисмарк, за когото тази кампания е предимно начин да се сравни с основния съперник в борбата за лидерство в германския свят, изкуствено предизвика конфликт при разделянето на „датското наследство“.

Така започва втората война – вече със самата Австрия, продължила само два месеца. След като е привлякла подкрепата на Италия, на която чрез посредничеството на френския император обещават да предадат австрийската Венеция, Прусия лесно побеждава армията на Хабсбургите. Някои от малките германски държави, които са в съюз с австрийците, просто са анексирани от него, докато други доброволно се обединяват с Берлин в Северногерманската конфедерация – федерация, предшестваща обединената империя. В същото време канцлерът не посяга на австрийските земи – той се страхува, че това ще накара Виена да търси отмъщение.

На Бисмарк му се налага да води третата си война с Франция, внезапно прозряла и категорично противопоставила се на появата на такъв силен конкурент на континента, като единна германска държава. За французите този конфликт завършва с истински позор – залавянето на император Наполеон III. Това предизвиква безпрецедентен патриотичен ентусиазъм сред германците, на вълните на който южногерманските земи доброволно се присъединяват към съюза. Така в окупиран Версай е провъзгласена Германската империя, която включва пет кралства, шест велики херцогства, пет просто херцогства, седем княжества и три свободни ханзейски града.

С изключение на Австрия, която според друг популярен израз на Бисмарк би се чувствала на тясно в една и съща империя с Прусия, извън Германия остават само Люксембург и Лихтенщайн, които все още съществуват. За сметка на това, Елзас и Лотарингия бяха откъснати от победената Франция, като те стават „имперска земя“, контролирана директно от Берлин.

Благодарение на френските репарации, формирането на огромен вътрешен пазар, бързото развитие на железниците и силата на единната държава, която направи възможно придобиването на колонии и защитата на своите интереси на континента, до края на века германската икономика е на второ място след американската икономика – дори Великобритания изведнъж се оказва задмината. Успоредно с това, противодействайки на нарастващото влияние на марксистите и работническото движение като цяло, Бисмарк направи Германия новатор в разпределението на благата, като за първи път започва да дава пенсии по старост, обезщетения за нетрудоспособност и отпуск по бременност.

Светкавичната поредица от успехи е неочаквана дори за самия Бисмарк. Три години преди Вилхелм I да бъде обявен за германски император (което между другото не е еквивалентно на титлата император на Германия – пруският монарх е определен за президент в сложносъставния характер на новата съюзна държава), канцлерът казва, че обединението на германците ще бъде голям успех дори ако се случи в края на века, а ако стане до десет години – това ще е „нещо необичайно“ и „Божия милост“.

За преизпълнението на плана му способства липсата на съпротива от Русия, чиято политика спрямо новата империя е предопределена от Кримската война. Първо, болезненото поражение принуждава Санкт Петербург временно да се оттегли от голямата европейска политика. На второ място, Прусия е единствената голяма сила, която не действа срещу Русия в тази война. На трето място, в замяна на ненамесата, Бисмарк обещава да помогне за отмяна на решенията на срамния мир, според който на Петербург е забранено да има флот в Черно море и той спазва думата си.

Известното и подчертано уважително отношение на „железния канцлер“ към Русия, където той прекарва почти три години като посланик, докато е в своего рода политическо изгнание, е добре известно. Много от самите „цитати от Интернет“, където Бисмарк предупреждава срещу сблъсъци с руснаците, все пак са реални, макар и не всички. Това обаче не означава, че при него не е имало конфликти между Берлин и Петербург – имаше. Скоро след създаването на Германската империя Русия се оказва в състояние на търговска война с нея и е на две крачки от истинска.

Независимо от това, разногласията са разрешени по дипломатически път и призивите никога да не се влиза във война с Русия, да не бъде провокирана и да не се питаят надежди, че може да бъде постигната дългосрочна печалба от нейната временна слабост, представлява важна част от идеологическото наследство на Бисмарк – един вид завет за потомците.

Потомците не се вслушаха, в резултат на което Германската империя стана не само най-младата в Европа, но и в сравнение със съседите си най-краткотрайна – нейният крах последва веднага след поражението в Първата световна война.

В третия райх – нацисткия – Бисмарк е почитан като велик лидер и своеобразен предшественик на Хитлер, но руската част от неговото „завещание“ е цензурирана. Резултатът отново е добре известен. За да се предотврати възраждането на пангерманизма чрез ръководството на една от германските земи, малката родина на „железния канцлер“ – Прусия – беше разкъсна и премахната, а по време на империята тя заема три пети от обединената Германия.

За съюзниците вече нямаше значение, че в Третия райх старите пруски офицери бяха една от силите, които по някакъв начин се противопоставиха на управлението на Хитлер и на нацисткия светоглед.

В съвременна Германия Бисмарк се смята за уважавана, но все още противоречива фигура, като се посочват грешките му във вътрешната политика и нейния репресивен характер. Общогерманското обединение в една държава не е нещо, с което съвременните германци обикновено се гордеят.

Вероятно точно в момента, когато отношенията между Берлин и Москва продължават да се спускат някъде надолу, „руската“ част от заветите на Бисмарк за необходимостта от сътрудничество и недопустимостта на провокации в отношенията с руснаците изглежда особено актуална. От самата Русия нещата изглеждат абсолютно по същия начин, макар че „железният канцлер“ беше загрижен не за интересите на руския, а за тези на собствения си народ.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето потребителско изживяване. Продължавайки да използвате сайта, вие се съгласявате с нашата политика за бисквитки Виж повече
Cookies settings
ПРИЕМАМ
ОТХВЪРЛЯМ
Политика за поверителност и бисквитки
Privacy & Cookies policy
Cookie name Active
PHPSESSID
Политика за поверителност и бисквитки 1. Въведение Вашата поверителност е важна за нас. Тази Политика за поверителност и бисквитки обяснява как събираме, използваме, разкриваме и защитаваме вашата информация, когато използвате нашия уебсайт или услуги. Моля, прочетете внимателно тази политика, за да разберете нашите практики относно вашата информация. 2. Събиране на информация Ние може да събираме следните видове информация: Лична информация: Това включва вашето име, имейл адрес, телефонен номер и други данни, които предоставяте доброволно при регистрация или използване на нашите услуги. Нелична информация: Това включва информация, която не идентифицира конкретно лице, като например IP адреси, тип браузър, операционна система и друга техническа информация. 3.Използване на информацията Ние използваме събраната информация за следните цели: Да предоставим и поддържаме нашите услуги. Да подобрим потребителското изживяване на нашия уебсайт. Да комуникираме с вас относно вашия акаунт и нашите услуги. Да анализираме тенденциите и поведението на потребителите, за да подобрим нашите услуги. 4.Разкриване на информация Ние няма да продаваме, търгуваме или прехвърляме вашата лична информация на трети страни без вашето съгласие, освен ако това не е необходимо за изпълнение на нашите услуги или за спазване на законови изисквания. 5.Бисквитки За да сме сигурни, че получавате най-подходящата информация и най-добрите услуги, когато посещавате нашият интернет сайт „www.moitenovini.eu“ (включително всички негови поддомейни), информация и данни ще бъдат събирани чрез употреба на т. нар. „бисквитки“ (cookies). Това ни помага (а също и на други упълномощени трети страни) да Ви осигурим персонализирано преживяване, когато посещавате нашата страница. Освен това ни позволява да подобрим услугите си и да сме сигурни, че лесно ще намерите онова, което търсите. Искаме да разберете начина, по който използваме тези технологии, затова и тази Политика за бисквитки обяснява видовете технологии, които използваме, какво правят те и Вашия избор по отношение на тяхната употреба. Какво представляват бисквитките? Бисквитките са малки частици данни, които се изпращат до Вашия браузър от уеб сървър и се съхраняват на Вашето устройство, така че сайтът да може да разпознае Вашия компютър. Има два вида бисквитки – постоянни и временни или „сесийни“ бисквитки. Постоянните бисквитки се съхраняват като файл на Вашия компютър или мобилно устройство за определен период от време. Сесийните бисквитки се поставят временно в компютъра Ви, когато посещавате нашия Сайт, но изчезват, когато затворите страницата, което означава, че те не се съхраняват за постоянно на Вашето устройство. Повечето компании използват бисквитки на сайтовете си, за да подобрят използваемостта. Бисквитките не могат да навредят на Вашите файлове или да увеличат риска от вируси в компютъра Ви. Ние и нашите доставчици на услуги можем да използваме следните видове бисквитки: Бисквитки за последно разглеждани страници: Чрез помоща на тези бисквитки ние събираме данни за последно разгледаните от вас страници. По този начин можете да разгледате кои страници сте посещавали. Тази информация се събира локално само на вашите устройства и е строго индивидуална за всеки потребител. Тази информация не се събира и обработва на сървъра. Сесийни бисквитки: Използваме и сесийни бисквитки, например: - при логване в сайта се генерира "сесийна бисквитка", която Ви позволява да се движите между отделните страници и “менюта“ на нашия Сайт, без да е необходимо отново да се логвате. Бисквитки на трети страни: Използваме и някои бисквитки на трети страни като част от нашите услуги. Тези бисквитки се управляват от съответните сайтове и не се контролират от нас. По-долу са изброени бисквитките на трети страни, които използваме, някои от които могат да бъдат изключени с помощта на общите настройки на Вашия браузър. За други е необходимо да посетите съответните сайтове и да следвате осигурените инструкции. Google Analytics - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите – за отказ вижте тук https://support.google.com/analytics/answer/181881 Facebook - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите, за да можете лесно и бързо да се регистрирате чрез помоща на facebook профила си. Как се изтриват бисквитки? Можете сами да изберете дали да приемете бисквитките или не. Ако искате да знаете кога Вашият компютър получава бисквитка, можете да настроите браузъра си така, че той да Ви уведомява за това. Така имате възможност да приемете или откажете дадена бисквитка. Вашият компютър може да бъде настроен да отхвърля всички бисквитки. Ако искате да разберете как да направите това, посетете aboutcookies.org. Моля, обърнете внимание, че промените в браузъра Ви, с които се деактивира функцията за бисквитки, ще попречат на части от нашия Сайт да функционират правилно, включително и за функциите „вход“ и „влизане“ в частта за регистрирани потребители. Промени в нашата политика за бисквитките. Всички бъдещи промени в нашата Политика за бисквитките ще бъдат публикувани на тази страница. Всички промени влизат в сила незабавно, с изключение на съществуващите клиенти, за които тези промени влизат в сила 30 дни след публикуването им, освен ако не е упоменато друго. Ние прилагаме подходящи мерки за сигурност, за да защитим вашата информация от неоторизиран достъп, промяна, разкриване или унищожаване. Въпреки това, моля имайте предвид, че никакъв метод за предаване на информация по интернет или метод за електронно съхранение не е 100% сигурен. 7.Промени в политиката Ние си запазваме правото да актуализираме тази Политика за поверителност и бисквитки периодично. Всички промени ще бъдат публикувани на тази страница и ще влязат в сила веднага след публикуването им. Препоръчваме ви редовно да проверявате тази страница за актуализации. 8.Контакт Ако имате въпроси или нужда от допълнителна информация относно нашата Политика за поверителност и бисквитки, моля свържете се с нас на info_at_intervest.bg или нa 0897848734.
ОТКАЖИ ВСИЧКИ
ЗАПАЗИ ИЗБОРА ПРИЕМИ ВСИЧКИ
Cookies settings