Алфа рисърч: за 43% пандемията е реална, 77% – „за“ маските, ваксината е оптимизъм

43% от българите оценяват, че пандемията от коронавирус е "реална пандемия, както са възниквали много други и трябва да се преборим", а други общо 43 на сто вярват, че става дума за изкуствено създадена пандемия. Сред последните 25 на сто смятат, че в дъното й са "икономически корпорации с цел печалба", а 18% – че става дума за геополитика и "контролиране на населението". Останалите 14% от българите нямат конкретен отговор. 

Това показват данните от регулярното тримесечно национално-представително проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 11–18 декември 2020 г., съобщиха от социологическата агенция. 

13% от анкетираните заявяват, че са имали симптоми, подобни на тези на коронавирусната инфекция, но не са се тествали. Това по груби сметки прави около 670 000 души, според чиято самооценка те вече са преминали през инфекцията. Става дума най-често за хора на възраст между 31 и 50 г., жители на големите градове.

"Това е три пъти по-висок дял от официално потвърдените с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за предизвикателствата пред контрола върху разпространението на вируса в страната според последните данни за населението у нас", коментират от "Алфа рисърч". 

Сред участниците в проучването 6 на сто обявяват, че доказано са прекарали COVID-19, а 11% декларират, че през болестта е преминал член на семейството. Хората, които заявяват, че от март, когато бе обявена пандемията, до момента не са имали никакви симптоми и не са се разболявали от коронавирус, са 64%. 

77% "за" маските, всеки втори би се ваксинирал въпреки предпазливостта

Въпреки разгорещените спорове в социалните мрежи "за" и "против" носенето на предпазни маски по темата е налице висок обществен консенсус. Според данните на "Алфа рисърч" 77% от българите са "за" тяхната употреба. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго освен да контролира хората.

"Конспиративните теории може и да са привлекателни като начин на интерпретация на света, но когато стане въпрос за личното здраве, здравият разум определено взема връх", коментират от агенцията.

Данните сочат, че най-младите са най-критични към мерките против разпространението на вируса и институциите, те са и най-скептични по отношение на риска от заразата. Обратно, най-силно изложените на риск (възрастните поколения и жителите на големите градове) повече от всички останали възприемат маските като необходимост в усилията за ограничаване на заболеваемостта.

Предстоящото ваксиниране също разделя общественото мнение, но с известен превес на привържениците му, сочат още резултатите от изследването на общественото мнение.

"Нагласа за бърза ваксинация изразяват 15% от анкетираните. По всяка вероятност около 15-20 на сто ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на ваксиниране. Този начален етап е изключително важен за преодоляване на страховете и предразсъдъците, както и за успеха на цялата кампания, тъй като 40% предпочитат да изчакат и да вземат решение именно в зависимост от ефекта върху ваксинираните. Ако тези 40% бъдат убедени, те, заедно с 15-те на сто твърди привърженици на имунизацията, имат шанс да достигнат до около 55-60% от населението. Този праг според специалистите би бил ключов за изход от пандемията.

Противници на ваксинирането срещу COVID-19 са 45%.

2020 г. – 3,5 пъти по-лоша от 2019-а, умерен оптимизъм за 2021-ва

Равносметката за 2020 г. показва, че българите сме преживели критична година, подчинена на пандемията и в личен, и в обществен план. 

Личната равносметка на гражданите за 2020 г. е изключително негативна (6% позитивни срещу 51% негативни оценки), като ръстът в отрицателните оценки е над 3,5 пъти в рамките на една година. За последните две десетилетия подобна е била ситуацията само в разгара на глобалната финансова криза в периода 2009-2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите достигнаха същите 51%, припомнят от агенцията в коментара си към данните. 

"Причините определено могат да бъдат търсени в различните аспекти и ефекти от пандемията с COVID-19, но и в оценките за начина, по който България, както и отделните домакинства, се справят с нея", казват социолозите.

По правило в криза най-тежките отражения са за най-уязвимите. Настоящата ситуация не прави изключение – особено неудовлетворени от 2020 година са хората с по-ниски доходи и безработните. Интересна е и рязката промяна в равносметката на една група, която по правило се характеризира с по-високи нива на оптимизъм – частните собственици. Тежестта на икономическите последици от COVID-19, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата около възстановяването на дейността променят силно оптиката на техните оценки. Голямото предизвикателство е дали този песимизъм ще ревизира намеренията им за стопанска активност през следващата година, което би имало още по-негативни последствия, анализират от "Алфа рисърч".

В национален план равносметката е по-песимистична дори.

Близо 3/4 от анкетираните смятат, че 2020-а е била по-лоша за България в сравнение с предишната година, а 1/5 не откриват особена промяна. Позитивните оценки за развитието на страната са едва 3%.

"Тази нагласа е ясен индикатор за разбирането на хората, че кризата касае цялото общество и нейните ефекти понякога засягат другите повече, отколкото самите нас", пише в анализа на данните.

Въпреки изпитанията на 2020-а, а може би точно поради тях личният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53% очакват 2021 г. да е по-добра. Песимистите за 2021 г. са 16%, а 31% не свързват новата година със сериозни промени – било то за добро или за лошо.

Макар и в по-малка степен, оптимистични са и очакванията за развитието на страната: 46% са уверени, че 2021 г. ще е по-добра, 34% – същата, и 20% – по-лоша за България.

Най-позитивни и в личен, и в национален план са нагласите на високообразованите, икономически активни жители на големите градове. 

Въпреки различните мнения и притеснения част от причините за оптимизъм в новата година е откриването на ваксините срещу COVID-19.

Характеристики на проучването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция "Алфа рисърч". Представените данни са от проведеното в периода 11-18 декември 2020 г. национално представително проучване сред извадка от 1037 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране – пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.