Ако нещо може да събори Борисов, това ще е

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Може ли провалът на ваксинацията да събори Борисов? Кратък отговор: ако го събори нещо, ще е именно това.

За по-дългия да тръгнем от цифрите. В България са ваксинирани под 5 на сто човека при над 10 в сравними страни като Румъния и Чехия. Политиката на дръпни-пусни (ако така преведем термина "stop and go”) прекрасно приляга на популист като г-н Борисов, който наместо да решава здравни проблеми, използва разпускането, за да се харесва на едни или други групи. Странното отваряне на всичко от 1 март беше подкрепено от правителствените идеолози със смели размишления, че било все тая дали има или няма мерки. И никой тв-журналист не се хвана да ги опровергае с данни, но то, дето се казва, журналистите нали се превърнаха в „домакини“, които дават думата на „всички гледни точки“.

"Българският модел"

Заразените и починалите подскочиха към рекордни стойности и айде сега: „животът и здравето на хората са най-важни“, затваряме от понеделник. Стигна се дотам ресторантьорите да настояват за тотален локдаун на всичко (азиатският подход?), защото половинчатите мерки не само не решават здравния проблем, но и допълнително ги хвърлят в разход за отваряне и затваряне. Но за тая работа трябва лидерство, а тъкмо него го няма. Проблемът с нашето ваксиниране има две страни. Първо, доставките за България са малко. Нормално щеше да бъде управниците честно и почтено да си признаят: сбъркахме, заложихме на грешната ваксина, защото нямахме хладилници, пък и беше по-евтина. Щяхме да разберем. Наместо това те се заеха да лъжат – ваксината на АстраЗенека била разрешена първа. Ами не е вярно: ваксините на Пфайзър и Модерна бяха одобрени преди това. Театрално и фалшиво беше прехвърлянето на вината върху Европейската комисия – един вече традиционен трик на популистите в ЕС.

ЕС означава солидарност, припомня сега Борисов. Но интересно как не се сети за това преди шест години, когато очакваха от нас да помогнем за справянето с бежанската криза. Май при нас смисълът на тази дума е еднопосочен – под солидарност се разбира да взимаме, но никога да не даваме. Надявам се, че Европа ще ни помогне в този тежък момент, но не е лошо да си вземем поука, че ако ще искаме помощ от някого, това е нещо взаимно. Впрочем, не е лошо да знаем, че на солидарност можем да разчитаме, ако споделяме и ценностите на тази общност – ценности, с които коалиционните партньори на Борисов се подиграват. По повод протестите на няколко правителствени лидери, сред които и нашият, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обясни, че предложение на Комисията е било именно солидарното разпределение на ваксините според броя на населението, но някои (например България) са предпочели да бъдат гъвкави и да ги поръчват според местните условия (например дали по дърветата им растат хладилници). Какво последва от това унищожително изказване? Ами нищо, та нали г-н Борисов пътува с джипката, кой ще го гони да го пита – казва каквото си е решил на подбрани събеседници, проверява с почукване различни съоръжения, подарява сакото си на народа.

Тотален хаос

Другият момент е тоталният хаос при самия процес на ваксиниране, наречен от ресорния министър „български модел“, може би в памет на Станислав Стратиев. Сериозността, с която заяви, че от този модел се учат в чужбина, искрено ни развесели. Месеци наред българският технически гений не успяваше да направи електронна система за записване, личните лекари се редяха напусто с хладилните чанти, а цялата стратегия за ваксиниране по приоритетни групи в миг беше провалена от хрумването на Борисов да пусне „на свободно“. Последва щурм на ваксинационните пунктове, после – отбой. Бананите свършиха. Някои избрани хора с връзки успяха да си вземат под щанда, пререждайки старите и болните, други просто бяха по-инициативни и се вмъкнаха в подходящия момент. Кой се оказа виновен за този провал? Ами хората – или не искат да се ваксинират, или после почват да искат, ама не спазват реда на записване, а някои дори не си пускат телевизора, за да разберат къде има и къде няма банани. Както пише Брехт след бунтовете от 1953: „Народът не се оказа достоен за доверието. (…) Да разпуснем народа и да изберем нов народ“. Цитат като за избори.

Провалът на ваксинацията е свързан и със съвършено разпаднатата медийна среда в България, която мултиплицира всевъзможни небивалици за ваксините – че щели да променят нашата ДНК, че ще ни вкарат микрочипове, с които да ни следят и тъй нататък. Последните съмнения около ваксината на АстраЗенека заради няколко смъртни случая говорят за истеричното отношение, което ние, съвременните европейци, имаме към риска. Според специалистите, трийсет и няколко съсиреци сред милионите поставени дози не представляват отклонение от обичайната статистика. Те обаче хвърлиха в паника не едно правителство и забавиха и без това тромавия процес на ваксиниране в ЕС. Впрочем, самата мобилизация срещу COVID-19 – далеч не най-страшната болест, която човечеството е преживяло – е израз на същата тази тенденция: в ЕС я наричат принцип на предпазливост. Например: отказваме се да садим ГМО продукти, въпреки че няма доказателство за тяхната вреда, просто заради принципа на предпазливост, докато междувременно другаде тази индустрия се развива с бързи темпове. Любопитното тук е, че страхът от изключително редките странични ефекти на ваксината ни пречи да се отървем от много по-реалния, но също надценен страх – този от самия COVID-19. Докъде ще стигне нашият континент с това наддаване в страховете и желанието за живот при нулев риск – не знам.

Г-н Борисов се уплаши и поиска Комисията писмено (!) да му гарантира, че няма риск – нещо, което не просто не е възможно в реалния свят. Подобна боязливост противоречи на всякакво лидерство: за сравнение, австрийският му колега Курц, с когото заедно се жалваха от несолидарно разпределение на ваксините, заяви, че лично ще си постави АстраЗенека, за да успокои разколебаното обществено мнение. Представяте ли си командир на военна операция преди атаката да иска писмени гаранции от Генщаба, че никой няма да му търси отговорност за пострадали войници? Разбира се, трябва да се разследва смъртта на онази жена, но това трябваше да стане дискретно, както, впрочем, се прави при всеки смъртен случай. Сега каквото и да кажат медицинските експерти, у хората ще остане едно такова усещане, че „имаше нещо с тази ваксина“. Върви, че убеждавай после…

Ситуация "сандвич"

Любопитното в България е, че проправителствените медии, които в дружен строй громяха протестите, обругават Македония и гонят джендъри, сега не бяха организирани от властта за някаква системна и убедителна кампания в полза на ваксинацията. Ще кажат – ами свободни са медиите, правят каквото си искат, ама май нямаше воля за информационна кампания, май и тук работата беше на принципа дръпни-пусни. Не разбирам и как всичките тези антиваксърски говорители не бяха санкционирани от съответните медицински организации. Доц. Мангъров дори беше награден със служебно повишение. В размътеното публично пространство обърканите и обезкуражени граждани се хващат за конспиративни теории. Че Борисов нарочно е отворил в началото на март, за да се качи броят на заболелите и изборите да протекат в ситуация на локдаун, от който печели неговата партия. Че злополучната АстраЗенека била закупена заради застъпничеството от майката на Ева Майдел, която работи за тях. Че пикът на починалите, който се очаква към изборния ден, ще стресне хората и те ще се сплотят около Борисовата „стабилност“. Че ще пуснат „бананите“ точно преди изборите, както правеше Живков, учителят на премиера… Истината е, че в момента ГЕРБ е в ситуация „сандвич“. От едната страна са тези, който смятат, че вирусът не е сериозен и всички мерки са излишни. На другия полюс са уплашените, които виждат във ваксинирането единствената надежда да свърши този кошмар. Между отнетата свобода и отнетата надежда – на Борисовите поддръжници днес едва ли им е лесно.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина