TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

АЕЦ „Белене“ – черна дупка за българския данъкоплатец. Вижда ли се краят?

Поредното, шесто издание на "Черна книга на правителството разхищение 2020 г."  – проект на Фондация "Фридрих Науман", бе представено на 14 януари. Сборникът и този път представя случаи на неефективно и недобросъвестно харчене на парите на българския данъкоплатец. През 2020 г. подбраните истории са 15, но има и нововъведение – включени са още 5 журналистически проучвания, които са продължения на истории, описани в предишните издания на "Черната книга".

Предговорът към "Черна книга на правителственото разхищение 2020" е от икономиста и преподавател в Софийския университет Георги Ганев. Негов е и послеписът. Цялото съдържание на книгата за 2020 г. можете да разгледате тук.  

Днес публикуване една от историите с продължение и за много пари – тази за АЕЦ "Белене".

Проектът за втора атомна електроцентрала в България навлезе в своята 41-ва година – и 21-во правителство, все така на ниво… проект. Освен че за този период биха могли да се построят четири АЕЦ, загубени са публични средства в размер на над 4 милиарда лева. Въпреки първоначалните уверения на настоящото трето правителство на Бойко Борисов, че АЕЦ „Белене“ ще бъде реализирана, хоризонтът пред мащабния проект за €10 млрд. е тъмен. Увереността е силно разколебана, въпреки че краят не е изречен гласно. Анализатори вече отбелязаха липсата на АЕЦ „Белене“ в Интегрирания национален план на България „Eнергия и климат“ до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.

Друг аргумент е възобновяването на проекта за седми енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“. До края на януари 2021 г. Българският енергиен холдинг (БЕХ) трябва да е проучил компании от САЩ, развиващи ядрени технологии. Проучването има за цел да установи колко би струвал такъв блок. По-рано през октомври т.г. България и Съединените щати подписаха меморандум за ядрената енергия за граждански цели. Целта на договореностите е да допринесат както за нейната диверсификация, така и за тази на ядреното гориво. Единствената действаща АЕЦ в България – „Козлодуй“, работи с руско ядрено гориво, през 2024 г. ще има нов търг за суровината.

В контекста на тези новини поредният рестарт на АЕЦ „Белене“, започнал през 2018 г., изглежда обречен. Тогава парламентът възложи на правителството да търси стратегически партньор, при условие че проектът ще се реализира изцяло на пазарен принцип – без никакви държавни гаранции. Днес е на стендбай заради пандемията от COVID-19, която промени радикално света и политиките.

АЕЦ-Белене готова до 2032 г., но само ако има "проядрено" мнозинство в НС

Ситуацията във вътрешен и глобален план изисква от българските управляващи да проявят реализъм и да прекратят проекта за АЕЦ „Белене“ още докато е на сегашното си ниво – връчени информационни меморандуми на пет големи компании.

Краткият им списък стана известен още през декември 2019 г. – Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), „Росатом“, Korea Hydro and Nuclear Power, както и Framatome и General Electric (GE) за договори за оборудване. В меморандум за разбирателство, обявен през юни т.г., „Росатом“, GE и Framatome се споразумяха, ако „Росатом“ стане стратегически инвеститор в проекта, GE да достави турбогенераторна инсталация на базата на своята технология Arabelle и оборудването на турбинната зала, а Framatome да осигури автоматизирани системи за контрол на процесите за централата. Компаниите не за първи път си сътрудничат по международни проекти – „Росатом“ си партнира с Framatome за АЕЦ „Пакш-2“ в Унгария и АЕЦ „Ханхикиви-1“ във Финландия. Сътрудничеството с GE е по проекта за АЕЦ „Аккую“ в Турция и за АЕЦ „Ел-Дабаа“ в Египет.

Но за да стане факт и новото партньорство, трябва да се извървят и следващите етапи от процедурата за АЕЦ „Бeлене“ – покани за подаване на обвързващи оферти към предпочетени кандидати за стратегически инвеститор, подаване на самите оферти, преговори и избор на инвеститор. Предварителните намерения на управляващите бяха те да са приключили тази есен и министърът на енергетиката Теменужка Петкова да рапортува пред парламента. Не се случи, макар че на два пъти публично Петкова изрази надежда „скоро да има яснота“. Дотогава двата руски реактора от по 1000 MW чакат, складирани в кашони на площадката на „Белене“.

Разбалансиран свят

Забавянето на икономическия растеж в глобален план и опасността от рецесия налага преразглеждането на много инвестиционни намерения. Българските управляващи на няколко пъти подчертаваха, че проектът за втора атомна електроцентрала ще се реализира на чисто пазарен принцип, без каквото и да било участие на държавата – като държавна гаранция и дългосрочни договори за изкупуване на ток, и няма да допуснат отклонение от тези условия. БСП, руската държавна компания „Росатом“, както и някои експерти неколкократно дадоха да се разбере, че толкова мащабна инвестиция няма как да се осъществи без някаква форма на държавна подкрепа. Към момента обаче няма промяна на условията. За разлика от Унгария, където „Росатом“ строи АЕЦ „Пакш-2“, след като Будапеща получи нисколихвен заем от Русия за 10 млрд. евро 151 – и разрешение от Европейската комисия, разбира се.

В ситуация, в която е трудно да се предвиди кога ще настъпи повратната точка в борбата с пандемията от COVID-19, как случващото се ще промени икономиката – и нейната енергоемкост, кога ще започне възстановяването, шансовете да се намерят инвеститори за АЕЦ в най-бедната страна-член на ЕС клонят към нула. Още повече че „Росатом“ изгражда АЕЦ в Турция, а Словения и Хърватия обявиха намерението си да строят втори блок в АЕЦ „Кръшко“, освен че работят по 20-годишен регламент за удължаване на живота на електроцентралата, която съвместно управляват. Тези проекти, които вече са в ход, изключват опциите за износ на ток от „Белене“.

Проектът за АЕЦ „Белене“ не се слави като икономически целесъобразен, а като подчинен на политическите и икономическите интереси на Москва. Реализацията му би увеличила зависимостта от Русия, която е основен доставчик на енергийни суровини за България – газ, петрол, ядрено гориво. Благодарение на тези зависимости Русия манипулира и българската политика, констатират наблюдатели от Центъра за изследване на демокрацията и извънпарламентарната опозиция в лицето на обединението „Демократична България“. Проекти от такъв мащаб – като ядрени централи, газо- и нефтотръбопроводи, попадат в полето на геополитиката. Следователно за България изискват съобразяване с евроатлантическите партньори.

Позицията на Съединените щати е известна, а през октомври бе отново повторена от Франсис Фанън, директор на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ. „АЕЦ „Белене“ създава енергийна зависимост и дали става дума за газопровод или за ядрена централа, говорим за сключване на брак за 50 години напред. Затова имаме геополитически притеснения…“, заяви той пред журналисти при посещението си в София.

В интервю пред сайта Toest.bg Тодор Тодоров, енергиен експерт от Екосдружение „За земята“ и член на Националния експертен съвет по изменение на климата към Министерството на околната среда и водите, заявява, че българското енергийно министерство укрива информация от Европейската комисия. ЕК е съобщила на българското енергийно министерство, че в случая с АЕЦ „Белене“ „става въпрос за нов проект – затова и процедурите за ОВОС и за лиценза, който трябва да се издаде от Агенцията за ядрено регулиране, трябва да започнат отново. Но тази информация е била укрита от министър Петкова. А от 2019 г. досега тя продължава да твърди, че ние имаме лицензи, че те са работещи, че докладът от 2007 г. по ОВОС е актуален“ и пр.

ЕК се коригира пред Клуб Z: Не България, а инвеститорът трябва да прати нотификация за "Белене"

През юли т.г. Европейската комисия потвърди, че е необходима нова нотификация за завършването на АЕЦ „Белене“, която трябва да изпрати бъдещият инвеститор. Брюксел напомни, че това се изисква, когато има промени на оригиналния проект. Нотификацията трябва да бъде дадена не по-късно от 3 месеца преди сключването на първите договори или три месеца преди започването на работата. Едва след това от ЕК ще направят оценка на новия проект и дали спазва Договора за Евратом и неговото вторично законодателство. След тази оценка от Еврокомисията ще съобщят позицията си за проекта.

Дебалансирана България

Какви може да са надеждите, свързани със следващото правителство по отношение на проекта за втора АЕЦ? По всичко изглежда, че решението ще е негово, а не на третия кабинет на Борисов. На първо място, да действа по икономическа целесъобразност, а не под външен натиск и корупционни подбуди, за които проектът стана нарицателно.

Необходимо е да се направи ревизия на енергийната стратегия и енергийните нужди на България, съответстващи на реалността – Зелената сделка на ЕС и намаляващото население на страната. Въглищните централи, които предстои да бъдат затворени до 2030 г., създават 45% от българската електроенергия. Това означава, 153 че след десетина години в българската енергийна система трябва да могат да се включат нови мощности и АЕЦ не е реална алтернатива. (Дори и заради краткия срок, в който е невъзможно да се построи – ако приемем, че всички други проблеми са разрешени.) Удължените лицензи за работа на пети и шести блок на атомната централа изтичат също към 2030-а, въпреки че има шансове да работят и до 2050 г. Това обаче не изключва търсенето на цялостно решение, а сложното уравнение не се решава единствено чрез увеличение на мощностите за зелена енергия, както някои допускат. Паралелно с намирането на алтернативи за енергийната система, следващото правителство ще трябва да се справя и с разрешаването на друг енергиен проблем, който наследява – изграждане на геоложко хранилище за погребване на високорадиоактивните ядрени отпадъци.

Тези решения, които ще изискват сериозни разходи, предстои да се вземат в неблагоприятни за България условия – предвид големите разходи, заложени в бюджет 2021 и дефицит от 3.9%, както и прогнозите за спад на икономиката – според МВФ с 4% т.г. Освен това третото правителство на Борисов увеличи дълговото бреме с две нови емисии дълг за 5 милиарда лева. На този фон натоварване с проект, чиято възвръщаемост е под въпрос, е сериозен риск. Стига ни втората линия на „Турски поток“, чието изграждане обремени с нови милиарди дълг българската енергетика.

Време е бутонът „стоп“ за АЕЦ „Белене“ да бъде натиснат.

* Текстът е част от "Черна книга на правителственото разхищение 2020". Повече за новото издание и архива от 2015 г. насам – вижте тук. 

Източник clubz.bg / Уведомете за фалшива новина

TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето потребителско изживяване. Продължавайки да използвате сайта, вие се съгласявате с нашата политика за бисквитки Виж повече
Cookies settings
ПРИЕМАМ
ОТХВЪРЛЯМ
Политика за поверителност и бисквитки
Privacy & Cookies policy
Cookie name Active
Политика за поверителност и бисквитки 1. Въведение Вашата поверителност е важна за нас. Тази Политика за поверителност и бисквитки обяснява как събираме, използваме, разкриваме и защитаваме вашата информация, когато използвате нашия уебсайт или услуги. Моля, прочетете внимателно тази политика, за да разберете нашите практики относно вашата информация. 2. Събиране на информация Ние може да събираме следните видове информация: Лична информация: Това включва вашето име, имейл адрес, телефонен номер и други данни, които предоставяте доброволно при регистрация или използване на нашите услуги. Нелична информация: Това включва информация, която не идентифицира конкретно лице, като например IP адреси, тип браузър, операционна система и друга техническа информация. 3.Използване на информацията Ние използваме събраната информация за следните цели: Да предоставим и поддържаме нашите услуги. Да подобрим потребителското изживяване на нашия уебсайт. Да комуникираме с вас относно вашия акаунт и нашите услуги. Да анализираме тенденциите и поведението на потребителите, за да подобрим нашите услуги. 4.Разкриване на информация Ние няма да продаваме, търгуваме или прехвърляме вашата лична информация на трети страни без вашето съгласие, освен ако това не е необходимо за изпълнение на нашите услуги или за спазване на законови изисквания. 5.Бисквитки За да сме сигурни, че получавате най-подходящата информация и най-добрите услуги, когато посещавате нашият интернет сайт „www.moitenovini.eu“ (включително всички негови поддомейни), информация и данни ще бъдат събирани чрез употреба на т. нар. „бисквитки“ (cookies). Това ни помага (а също и на други упълномощени трети страни) да Ви осигурим персонализирано преживяване, когато посещавате нашата страница. Освен това ни позволява да подобрим услугите си и да сме сигурни, че лесно ще намерите онова, което търсите. Искаме да разберете начина, по който използваме тези технологии, затова и тази Политика за бисквитки обяснява видовете технологии, които използваме, какво правят те и Вашия избор по отношение на тяхната употреба. Какво представляват бисквитките? Бисквитките са малки частици данни, които се изпращат до Вашия браузър от уеб сървър и се съхраняват на Вашето устройство, така че сайтът да може да разпознае Вашия компютър. Има два вида бисквитки – постоянни и временни или „сесийни“ бисквитки. Постоянните бисквитки се съхраняват като файл на Вашия компютър или мобилно устройство за определен период от време. Сесийните бисквитки се поставят временно в компютъра Ви, когато посещавате нашия Сайт, но изчезват, когато затворите страницата, което означава, че те не се съхраняват за постоянно на Вашето устройство. Повечето компании използват бисквитки на сайтовете си, за да подобрят използваемостта. Бисквитките не могат да навредят на Вашите файлове или да увеличат риска от вируси в компютъра Ви. Ние и нашите доставчици на услуги можем да използваме следните видове бисквитки: Бисквитки за последно разглеждани страници: Чрез помоща на тези бисквитки ние събираме данни за последно разгледаните от вас страници. По този начин можете да разгледате кои страници сте посещавали. Тази информация се събира локално само на вашите устройства и е строго индивидуална за всеки потребител. Тази информация не се събира и обработва на сървъра. Сесийни бисквитки: Използваме и сесийни бисквитки, например: - при логване в сайта се генерира "сесийна бисквитка", която Ви позволява да се движите между отделните страници и “менюта“ на нашия Сайт, без да е необходимо отново да се логвате. Бисквитки на трети страни: Използваме и някои бисквитки на трети страни като част от нашите услуги. Тези бисквитки се управляват от съответните сайтове и не се контролират от нас. По-долу са изброени бисквитките на трети страни, които използваме, някои от които могат да бъдат изключени с помощта на общите настройки на Вашия браузър. За други е необходимо да посетите съответните сайтове и да следвате осигурените инструкции. Google Analytics - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите – за отказ вижте тук https://support.google.com/analytics/answer/181881 Facebook - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите, за да можете лесно и бързо да се регистрирате чрез помоща на facebook профила си. Как се изтриват бисквитки? Можете сами да изберете дали да приемете бисквитките или не. Ако искате да знаете кога Вашият компютър получава бисквитка, можете да настроите браузъра си така, че той да Ви уведомява за това. Така имате възможност да приемете или откажете дадена бисквитка. Вашият компютър може да бъде настроен да отхвърля всички бисквитки. Ако искате да разберете как да направите това, посетете aboutcookies.org. Моля, обърнете внимание, че промените в браузъра Ви, с които се деактивира функцията за бисквитки, ще попречат на части от нашия Сайт да функционират правилно, включително и за функциите „вход“ и „влизане“ в частта за регистрирани потребители. Промени в нашата политика за бисквитките. Всички бъдещи промени в нашата Политика за бисквитките ще бъдат публикувани на тази страница. Всички промени влизат в сила незабавно, с изключение на съществуващите клиенти, за които тези промени влизат в сила 30 дни след публикуването им, освен ако не е упоменато друго. Ние прилагаме подходящи мерки за сигурност, за да защитим вашата информация от неоторизиран достъп, промяна, разкриване или унищожаване. Въпреки това, моля имайте предвид, че никакъв метод за предаване на информация по интернет или метод за електронно съхранение не е 100% сигурен. 7.Промени в политиката Ние си запазваме правото да актуализираме тази Политика за поверителност и бисквитки периодично. Всички промени ще бъдат публикувани на тази страница и ще влязат в сила веднага след публикуването им. Препоръчваме ви редовно да проверявате тази страница за актуализации. 8.Контакт Ако имате въпроси или нужда от допълнителна информация относно нашата Политика за поверителност и бисквитки, моля свържете се с нас на info_at_intervest.bg или нa 0897848734.
ОТКАЖИ ВСИЧКИ
ЗАПАЗИ ИЗБОРА ПРИЕМИ ВСИЧКИ
Cookies settings