Al Jazeera: Оптимизъм сред българската журналистика след падането на Борисов - Мойте новини

Al Jazeera: Оптимизъм сред българската журналистика след падането на Борисов

MYnews
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

На 2 септември 2020 г. българският журналист Димитър Кенаров се насочи към центъра на българската столица София, за да отрази един от антиправителствените протести. Докато снима относително мирна демонстрация, искаща оставката на правителството на тогавашния премиер Бойко Борисов, няколко присъстващи започват да хвърлят различни предмети по полицията, която реагира със сълзотворен газ и палки. В последвалото насилие Кенаров, който беше сложил защитна маска с надпис "Журналист", беше грубо изтеглен от земята от полицията, ритан няколко пъти по лицето и му поставиха белезници, въпреки че упорито повтаряше, че е журналист, показвайси личната си карта. В крайна сметка той е отведен в полицейско управление и освободен няколко часа по-късно.

През следващите няколко седмици външното министерство отрече, че Кенаров е бил задържан от полицията – въпреки съществуващите кадри от задържането му и медицинско свидетелство, че е бил нападнат. При опит за разглеждане на делото в съда прокуратурата забави производството, а вътрешното министерство поиска от Националната агенция за приходите да провери данъчните и осигурителните му плащания.

Инцидентът бе осъден от международни организации, включително „Репортери без граници“, които взеха предвид събитието при изготвянето на последния си индекс за свобода на медиите, публикуван през април. Докладът нарежда България на 112-о място в света и с третия най-лош резултат сред европейските страни, след Русия (150) и Беларус (158).

Според интервюирани от Al Jazeera журналисти и студенти, свободата на пресата в България е показала значителен спад през последните две десетилетия – не само поради влошаващия се демократичен процес, пред който е изправена страната, но и защото медиите трябва да се борят с бързо нарастващата корупция и финансови проблеми. Въпреки това в София има надежда, че настоящите политически промени в близко бъдеще могат да подобрят ситуацията.

През 2002 г., когато „Репортери без граници“ публикуваха за първи път своя Индекс за свобода на печата, България, тогава кандидат за членство в ЕС, беше класирана на 38-мо място. Пет години по-късно (2007), след като се присъедини към Съюза, тя падна на 51-во място. След това тенденцията на спад продължава и след 10 години членство в ЕС, София се озовава на 109-то място.

България обаче не е единствената държава-членка на ЕС, която се бори със свободата на медиите – и други източноевропейски страни, присъединили се към Съюза през 2000-те, са изправени пред подобни предизвикателства.

Павол Залай, ръководител на балканското бюро на "Репортери без граници", каза, че свободата на пресата в България е повлияна от регресивните тенденции, засягащи други източноевропейски страни, но също така и от редица специфични фактори.

"За разлика от други държави-членки на ЕС – като Унгария и Полша – където ситуацията също е лоша, но все пак се класират по-високо, в България наблюдаваме чести физически нападения срещу журналисти", каза Залай.

Междувременно пространството за независими медии непрекъснато се стеснява, а съдебната система, която трябва да защитава журналистите, всъщност ги преследва.

Според Кенаров централните и местните власти имат възможност да контролират медиите, за да смекчат критичните отзиви за тяхната работа, като разпределят държавни средства за публична реклама.

След като се присъедини към Съюза, България – както и останалите нови членове – получи голяма финансова подкрепа за икономическото си развитие. Част от парите бяха предназначени за реклама и популяризиране на европейски програми за развитие, които предвид относително малкия рекламен пазар в страната със седем милиона жители осигуриха значителни доходи за големи и малки медийни групи.

Предоставяйки на българското правителство неконтролиран достъп до всички тези пари, във всички сектори, а не само в медиите, те всъщност създадоха Борисов и му помогнаха да изгради своята мрежа от клиентелизъм, каза Кенаров.

По време на трите последователни мандата на Борисов като български премиер, България стана свидетел на продажбата на големи национални медии на бизнесмени, смятани за близки до него. През 2019 г. бизнесмените Кирил и Георги Домусчиеви купиха NovaTV, един от трите национални български телевизионни канала. Малко след това телевизията прекрати трудовите договори на няколко свои разследващи журналисти. След оставката на Бойко Борисов през май тази година, местните медии съобщиха, че в периода 2017-2021 г. кабинетът му е похарчил повече от шест милиона щатски долара (от европейски фондове) за медийна реклама, повечето от които – 1,3 милиона долара – са насочени в НоваТВ.

Борисов е обвинен и в политическа защита на Делян Пеевски от разследвания за корупция. Пеевски е медиен магнат и бивш депутат от Движението за права и свободи. Министерството на финансите на САЩ наскоро санкционира Пеевски съгласно глобалния закон "Магнитски". Наред с други обвинения в него се посочва, че „Пеевски е преговарял с политици, за да осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване, като ги моли в замяна на защита от наказателни разследвания срещу него“.

„Група олигарси, най-вече Пеевски, са установили пълен медиен монопол“, заяви Венелина Попова, разследващ журналист, работещ в БНР в продължение на 30 години, пред Al Jazeera.

– Големите медии се „разхождаха“ от един собственик до друг, повечето от които имаха за цел да поддържат близки отношения с правителството, като по този начин избягват проблеми и получават повече пари от реклама.

Смята се, че Пеевски държи над 80% от пазара на печатни медии в България. Следователно той е обвинен в злоупотреба със собствените си медии, за да клевети опоненти и критици.

Попова казва, че миналата година, след като е проучила даренията на Пеевски за държавни болници в началото на пандемията, тя е била наречена "пропагандист" и "пионка" от негова медия. Българският клон на Европейската асоциация на журналистите изрази солидарност с него и излезе с публично изявление в подкрепа.

Отрицателните световни индустриални тенденции също оказаха влияние върху българския медиен пейзаж. Според Мартин Маринос, медиен учен и асистент в държавния университет в Пенсилвания, "сензационизмът" в българските медии е започнал в края на 90-те и началото на 2000-те години, най-вече поради навлизането на чуждестранни медийни корпорации като многонационалната News Corp на Рупърт Мърдок и VAC.

"Тези компании, колкото и да говорят за демокрация и цивилизация, превръщат медиите в таблоиди и не се интересуват много от журналистика", каза Маринос.

По-късно тези корпоративни поглъщания проправят пътя на българските олигарси да купуват медии, особено след изселването на чуждестранния бизнес – резултат от финансовата криза от 2009 г.

Ефектите от тази криза бяха доста тежки, така че медиите и журналистите станаха още по-уязвими от финансовия натиск, обясни Маринос.

Още през 2010 г. медийните служители широко споделяха истории за неплатена работа и постоянни загуби на работни места.

"Заедно с голямата дерегулация и липсата на контрол от страна на държавните институции, кризата позволи на няколко силни бизнесмени да поемат контрола върху медийния пазар", добави Маринос. "Няма начин нещата да работят добре, когато имате такъв вид взаимна интеграция на големия бизнес и медиите."

Маринос цитира пример от опита си с TV7, канал, свързан с Цветан Василев, бивш председател на борда на вече фалиралата Корпоративна търговска банка.

– Посетих TV7 през 2016 година. В едната половина на сградата беше телевизията, а в другата бяха банковите помещения. Тръгвате по пътеката и не знаете дали хората, които срещате, са журналисти или банкери.

Интернет и социалните медии също оказаха голямо влияние върху промяната на медийния пейзаж. В момента около 60% от приходите от интернет реклама в България идват от Facebook и Google.

– Настъпи отрицателна промяна в бизнес модела на медиите. Ролята на печатните медии е значително намалена, други медии са загубили много приходи и като цяло журналистиката е отстъпила много заради социалните медии – каза Иван Радев, член на управителния съвет на българския клон на Асоциацията на европейските журналисти.

Това доведе до унищожаването на по-малки медийни къщи. Журналистите отново бяха притеснени в работата си и мнозина решиха да се откажат от професията. Резултатът е, че днес България има най-малко журналисти на глава от населението в ЕС – смята се, че общият брой е само около 3000 медийни служители.

Въпреки всичко това, журналистите, с които говори Al Jazeera, изразениха оптимизъм за бъдещето. Голяма част от този оптимизъм се дължи на оставката през май на Бойко Борисов, след като партията и коалиционните му партньори от ГЕРБ не получиха достатъчно гласове на априлските избори и поради това не бяха в състояние да сформират правителство.

– Няма бързо и лесно решение, защото има няколко причини за проблема със свободата на печата. Тази политическа промяна обаче се разглежда като нещо положително, тъй като възприятието за България като пленена държава вече се формира – казва Радев.

Кенаров вярва, че съдебната реформа със сигурност ще подобри медийните свободи в България, но също така заяви, че ще трябва да се увеличи контролът на ЕС върху начина, по който София изразходва европейските средства.

– Когато ние, българите, влязохме в ЕС, нашата надежда беше не да получим пари, а да контролираме парите. "Видяхме ЕС като институция, способна да контролира корумпираните ни институции," каза Кенеров.

За Попова българските журналисти трябва да играят голяма роля. Трябва да има по-голяма солидарност и ангажираност с етичните стандарти.

– България се нуждае от силни съюзи. Нямаме синдикати, които да защитават правата на журналистите. – Българският журналистически съюз продължава да бъде просто символична посткомунистическа организация – казва Попова.

Междувременно Маринос твърди, че държавните институции трябва да се включат в регулирането на медийния пазар и да предотвратят концентрацията на медийни компании в ръцете на малък брой бизнесмени.

Също така, според него, ключова стъпка към отваряне на медиите към различни мнения и към по-голяма представителност на българското общество, трябва да бъде увеличаването на бюджета на обществените медии.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

close

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

12-те най-желани коли от американците

Американците обичат да правят всевъзможни класации и статистики, като автомобилите не са изключение. последната такава ни показва новите коли, които са най-силно желани от американците. И въпреки че големите пикапи и най-вече Ford F-150 са най-продаваните коли зад Океана, американците мечтаят най-много за електромобилите на Tesla. Именно най-евтината към момента […]