Путин размаха ядрения меч, знаейки, че Западът не иска да започне Трета световна война

System Administrator
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Путин размаха ядрения меч, знаейки, че Западът не иска да започне Трета световна война

Измина много време, откакто заплахата за използване на ядрени оръжия не бе размахвана толкова открито от световен лидер, но Владимир Путин го направи, предупреждавайки, че разполага с оръжията, ако някой се осмели да използва военни средства, за да помогне на Украйна срещу агресията на Русия, пише „Асошиейтед прес“.

Заплахата може и да е празна, просто оголване на зъби от руския президент, но бе отчетена. Това разпали визии за кошмарен изход, при който амбициите на Путин в Украйна могат да доведат до ядрена война.

„Що се отнася до военните въпроси, дори след разпадането на СССР и загубата на значителна част от своите способности, днешна Русия остава една от най-мощните ядрени държави“, каза Путин преди инвазията в четвъртък.

„Освен това има известно предимство в няколко авангардни оръжия. В този контекст не трябва да има съмнение за никого, че всеки потенциален агресор ще бъде изправен пред поражение и зловещи последици, ако директно атакува страната ни“.

Като обяви ядрен отговор, Путин задейства обезпокояващата възможност настоящите сражения в Украйна в крайна сметка да се превърнат в ядрена конфронтация между Русия и Съединените щати.

Този апокалиптичен сценарий е познат на тези, които са израснали по време на Студената война, епоха, когато на американските деца е казвано в училищата да се скриват под чиновете си в случай на ядрени сирени, но тази опасност постепенно се отдръпна от обществената представа след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз, когато двете сили изглеждаха на път към разоръжаване, демокрация и просперитет.

Преди това дори младите хора разбираха ужасяващата идея зад стратегията за взаимно гарантирано унищожение – MAD за кратко – баланс в ядрените способности, който трябваше да държи ръцете на всяка страна далеч от ядрения спусък, знаейки, че всяка употреба на оръжията на Страшния съд биха могли да завършат с унищожаването на двете страни в конфликта.

И удивително, никоя страна не е използвала ядрени оръжия от 1945 г., когато президентът Хари Труман хвърли бомби над Япония с вярата, че това е най-сигурният начин за бързо прекратяване на Втората световна война. Така беше, но при загуба на около 200 000 души, предимно цивилни в Хирошима и Нагасаки. По света дори днес мнозина смятат това за престъпление срещу човечеството и се питат дали си е струвало.

За кратко време след войната Съединените щати имаха ядрен монопол. Но няколко години по-късно Съветският съюз обяви своята собствена ядрена бомба и двете страни от Студената война се включиха в надпревара във въоръжаването за изграждане и разработване на все по-мощни оръжия през следващите няколко десетилетия.

С края на Съветския съюз през 1991 г. и превръщането му в надеждна демокрация при Борис Елцин, Съединените щати и Русия се съгласиха да ограничат своите въоръжения. Други постсъветски страни като Украйна, Казахстан и Беларус доброволно се отказаха от ядрените оръжия на своя територия след разпадането на Съветския съюз.

През последните години, ако изобщо се говори за ядрени оръжия, то обикновено беше в контекста на спирането на разпространението им в страни като Северна Корея и Иран. (Иран отрича, че иска да ги притежава, а Северна Корея постоянно, но бавно изгражда както ядрените си оръжия, така и механизмите си за доставка.)

Когато бившият президент на САЩ Доналд Тръмп отправи имплицитна заплаха да използва ядрено оръжие срещу Северна Корея през август 2017 г., мнозина бяха шокирани. Тръмп говори преди дипломацията и безплодните му срещи на върха с Ким да започнат следващата година. „Най-добре е Северна Корея да не отправя повече заплахи към Съединените щати“, каза Тръмп пред репортери в своя голф клуб в Бедминстър, Ню Джърси. „Те ще бъдат посрещнати с огън и ярост, каквито светът никога не е виждал“. Но ядреният арсенал на Северна Корея е много по-малък от този на Русия.

Президентът Джо Байдън е наясно с опасността от ядрена война между Русия и НАТО от възникването на кризата с Украйна. От самото начало той каза, че НАТО няма да изпраща войски в Украйна, защото това може да предизвика директни сражения между САЩ и Русия, което да доведе до ядрена ескалация и вероятно Трета световна война.

Това беше мълчаливо признание, че Съединените щати няма да предприемат военни действия срещу руснаците заради Украйна, а вместо това ще разчитат на извънредни санкции за постепенно задушаване на руската икономика.

Но признанието включваше и друга истина. Когато ставаше дума за борба с руска инвазия, Украйна остана сама, защото не е член на договора и не отговаря на условията за защита под ядрения чадър на НАТ.

Ако Путин се опита да атакува един от партньорите в НАТО обаче, това ще бъде различна ситуация, тъй като пактът е изцяло ангажиран с взаимна отбрана, каза Байдън.

Знаейки, че Байдън вече е премахнал военен отговор от масата, защо Путин изобщо си направи труда да го повдигне в речта си?

Отчасти той може би е искал да държи Запада извън равновесие, за да му попречи да предприеме агресивни действия за защита на Украйна от блицкрига на Путин да превземе страната.

Но по-дълбокият контекст изглежда бе голямото му желание да покаже на света, че Русия е мощна страна, която не бива да бъде пренебрегвана. Путин многократно говори за унижението на Русия след разпадането на Съветския съюз. Размахвайки ядрения меч, той повтори ехото, с което Съветският съюз отговаря на Съединените щати и според представите му, така печели уважение.

След речта на Путин служителите на Пентагона предложиха само мълчалив отговор на неговата подразбираща се заплаха да използва ядрено оръжие срещу всяка страна, която се опита да се намеси в Украйна.

Висш служител на отбраната, пожелал анонимност каза, че САЩ „не виждат повишена заплаха в това отношение“, но няма да каже повече.

Езикът на Путин докосва стар обтегнат нерв в Пентагона, защото подчертава дългогодишната загриженост, че той може да е готов да използва превантивно ядрени оръжия в Европа, превантивно по време на криза.

Това е една от причините, поради които Вашингтон от години се опитва безуспешно да убеди Москва да договори ограничения за така наречените тактически ядрени оръжия – тези с по-малък обсег, които биха могли да бъдат използвани в регионална война. Русия има голямо числено предимство в тези оръжия и някои официални лица твърдят, че разликата нараства.

В момента администрацията на Байдън приключва преглед на ядрената позиция – проучване на възможни промени в ядрените сили на САЩ и политиките, които управляват тяхното използване – точно когато натрупването на руски войски близо до Украйна достигна етап на криза този месец. Не е ясно дали резултатите от това проучване ще бъдат преработени в светлината на руската инвазия.

Източник fakti.bg.
Уведомете за фалшива новина

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Next Post

Руски емигрант в България: "Това ми напомня на 22 юни 1941 година. Подло е."

Руски емигрант в България: „Това ми напомня на 22 юни 1941 година. Подло е.“ „Путин е загубил всякаква връзка с реалността, лудостта му заплашва мира в целия свят“, казва бившият руски депутат Генадий Гудков, който живее в България. ДВ разговаря и с други руски емигранти за войната в Украйна. „Това […]