Война на един хвърлей от България: за какво трябва да се готвим

System Administrator
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Война на един хвърлей от България: за какво трябва да се готвим

Фактите говорят, че България няма да може да избегне силно негативни последици за себе си от разгръщането на пълномащабна война на територията на Украйна. Трябва да се готвим за остро влошаване. Ето най-спешните мерки:

Коментар от Даниел Смилов:

В близост до България вече се води пълномащабна война за окупацията на Украйна от Русия. Целта на тази война е Украйна да престане да бъде суверенна държава – при евентуален успех за Владимир Путин тази страна или ще стане част от Руската федерация, или ще ѝ бъде инсталиран марионетен режим. Действията на Русия не само представляват нарушение на базови принципи на международното право, но и са безпрецедентни за повече от 70 години в Европа. Всякакви паралели с операцията на НАТО в Косово са неуместни поради разлика не само в мащабите, но най-вече в причините и аргументите в нейна защита. Руското нахлуване няма друго основание освен имперските амбиции на президента на една автокрация: всякакви приказки за нарушени права на рускоговорящото население в Украйна са просто зле прикрито търсене на фалшив повод за война.

Това са фактите към момента и те говорят, че България няма да може да избегне силно негативни последици за себе си от разгръщането на пълномащабна война на територията на Украйна. Тези последици няма да бъдат избегнати особено ако ръководството на страната си зарови главата в някой пясъчник и се прави, че нищо не се случва. За съжаление трябва да се готвим за период на остро влошаване на международните отношения и на икономическата ситуация в Европа. Това влошаване може да бъде смекчено само с единна, умна политика на България в рамките на НАТО и ЕС. Най-спешните мерки, които трябва да се предприемат, са следните:

Осем спешни стъпки

1. Разноговоренето между основните партии по проблема с Украйна трябва да бъде незабавно прекратено. На първо място БСП би трябвало да изостави опитите да оневинява Русия за военните действия в Украйна – ситуацията е пределно ясна и за нея се изисква единна българска позиция в рамките на парламента. Президентът Радев също не бива да нюансира своите реакции, с което да налива вода в мелницата на тези, които искат слабост и разнобой. Възможно е общата българска позиция да се договори на КСНС, но много по-важно е да има разбирателство по нея в парламента. (Общата позиция на Румен Радев, Кирил Петков и ръководството на НС беше добра първа стъпка);

2. Тази позиция трябва да отчита и факта, че проблемът в Украйна не е само сблъсък на геополитически интереси. Става дума за сблъсък на светогледи между демокрация и автокрация. Русия се превръща в почти завършена автокрация с агресивна международна политика. Тя иска “сфери на влияние” далеч отвъд своите граници. В крайна сметка от реакцията на света спрямо този конфликт зависи и бъдещето на България, зависи и отстояването на ценностите на демокрацията и свободата. Всички, които мислеха, че тези ценности са клишета, ще могат да си припомнят тяхното дълбоко съдържание и смисъл при евентуалното налагане със сила на авторитарна диктатура в Украйна;

3. В спешен порядък България трябва да гарантира енергийната си сигурност. Тук мерките имат различно времево измерение. В най-краткосрочен план трябва да имаме разчети за достатъчно енергия при всякакъв развой на събитията. Трябва да договорим и сценарии с Румъния и Турция, които да ни гарантират краткосрочно доставки на горива. Правителството твърди, че е подготвено със стратегия по отношение на тока – тя трябва да гарантира електричеството за гражданите и бизнеса. В средносрочен и дългосрочен план България има тежки задачи в енергетиката. Първата е реалната диверсификация и намаляването на зависимостта от Русия. Строежът на митичния конектор с Гърция трябва да се ускори, защото вече е жизненоважен. Собствената генерация на ток от въглища придобива стратегическо значение поне до изясняване на ситуацията с Украйна. Плановете за строеж на нови руски ядрени блокове в Белене вече са безпредметни. Да, това ще декапитализира енергийните ни предприятия с около 3 милиарда лева, но и досега беше ясно, че тази “инвестиция” в някакъв момент ще трябва да бъде отписана от активите им. Просто правителствата на Борисов се страхуваха да го направят и отлагаха проблема;

4. Бюджетът на България трябва да съдържа буфери за военно-временна ситуация. Ясно е, че България няма да участва в открити военни действия, но и да се планира като при нормално развитие на нещата няма да е възможно. Ще има големи флуктуации на цени, инфлация на стоки, недостиг на енергоносители. Страната може да се справи с такива проблеми в обозримо бъдеще, но трябва да бъде подготвена финансово за най-различни евентуалности;

5. Във военно отношение основното е България да не се цепи от останалите членки на НАТО с екстравагантни идеи за собствени батальони и т.н. Очевидно е, че страните от НАТО трябва да подсилят отбраната си по границите с Русия. Ние имаме такава презморска граница и присъствието на натовски войски у нас би било просто една допълнителна гаранция за суверенитета ни – знак, че България ще бъде колективно защитавана от евентуална агресия. Тези, които твърдят, че от нищо не сме заплашени, нека си припомнят, че до вчера твърдяха, че Русия няма да води пълномащабна война в Украйна;

6. Най-важното, което България трябва да направи в тази ситуация, е да води активна политика в ЕС за създаването на кризисен фонд по подобие на фонда за възстановяване от Ковид. Войната е колективна опасност и ЕС трябва да има колективен отговор при подпомагане на най-пряко засегнатите от евентуален енергиен недостиг или финансови затруднения. Начинът на организиране на този фонд е технология и ЕС е демонстрирал, че в кризисна ситуация реагира адекватно бързо. В по-средносрочен план България трябва остро да постави въпроса за енергиен европейски съюз, при който ЕС като цяло договаря общи енергийни доставки от различни източници;

7. България трябва да е готова да приема бежанци от Украйна. Ограничаването на приема на бежанци само до етническите българи от Украйна е нехуманно и недалновидно. Разбира се, този прием трябва да е съобразен и с ресурсите ни, но не е време за липса на солидарност, която самите ние търсим от други;

8. Трябва да се подготвим за период от време, в което Русия ще бъде изключена от икономически и финансови отношения с ЕС и Запада – включително с драстични финансови мерки и прекъсване на газови доставки. Това безспорно може да доведе до сериозен краткосрочен удар върху българската икономика, но в дългосрочен план може да се окаже и полезно, като намали асиметричната ни зависимост (основно в енергетиката).

Време е за смели действия

Не е време за паника, а за координирани и смели действия. Евентуалните икономически неудобства не могат да служат като извинение за отказ от базови принципи като суверенитет, свобода и демокрация.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Източник fakti.bg.
Уведомете за фалшива новина

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Next Post

„Български пощи” спират пратките за Украйна, Беларус, Молдова и Русия

„Български пощи” спират пратките за Украйна, Беларус, Молдова и Русия „Български пощи“ временно преустановяват приемането на пощенски пратки за Украйна, Беларус, Молдова и Русия от 26 февруари 2022 г., съобщават от пресцентъра на дружеството. Причината са военните действия в Украйна и отмяната на полети на авиопревозвачи. Източник fakti.bg. Уведомете за […]