Кръв се лее по улиците на Казахстан: какво точно се случва?

MYnews
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Кръв се лее по улиците на Казахстан: какво точно се случва?

Чуждестранните войски са на път към Казахстан, а първите руски части от контингента на Организацията по договора за колективна сигурност (ОДКС) вече са на територията на републиката. Към тази организация, в която членуват Казахстан, Армения, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, а главна роля играе Русия, за помощ се обърна президентът на страната Касим-Жомарт Токаев, който преди това прие оставката на правителството. На цялата територия на страната е обявено извънредно положение.

Как се стигна дотук?

Всичко започна с граждански протести срещу двойното поскъпване на газа за битови нужди, които се надигнаха в неделя. Протестите бързо ескалираха, като в старата столица Алмати се стигна до тежки сблъсъци и престрелки, при които загинаха много хора, съобщават очевидци. Високопоставен полицай от Алмати дори твърди, че при щурма на различни административни сгради, включително и на полицията, били убити десетки демонстранти. Руски медии съобщават, че близо 300 войници с бронирани автомобили са обградили един от главните площади на града. Там избухна пожар в една голяма административна сграда, а друга е изгоряла напълно, твърдят очевидци от бившата столица. В телевизионно обръщение президентът Токаев заяви, че през изминалата нощ е изпратил армията срещу демонстрантите в Алмати, защото те били „терористични банди“. Източници от Казахстан съобщиха, че демонстрантите са се опитали да проникнат в сградите на пет телевизии.

Това е най-сериозната политическа криза в средноазиатската република, която досега се смяташе за стабилна автокрация. Кризата обаче не е от вчера. Преди десет години вече имаше протести заради ниските заплати, при които бяха убити хора. В последно време в страната не достига електроенергия, а цените на храните непрекъснато растат. В същото време в Казахстан е в ход процес по предаване на властта. Докато съществуваше Съветският съюз, Казахстан беше втората по територия република в границите на империята. След разпадането на СССР властта в тогавашната Алма Ата пое Нурсултан Назарбаев – дотогавашен лидер на комунистическата партия и на съветската република. Назарбаев управлява близо 30 години, а залежите на нефт и газ осигуряваха на страната относително благоденствие. Назарбаев премести столицата от Алмати в град Астана, който по-късно беше прекръстен на неговото име.

През 2019 година Назарбаев се оттегли заради влошено здравословно състояние, но наблюдателите смятат, че по този начин просто се е опитал да избегне лютите битки за властта в страната. За нов президент тогава беше избран Касим-Жомарт Токаев, но съвсем доскоро Назарбаев все още дърпаше конците като шеф на могъщия Съвет за сигурност, като партиен лидер и като „Водач на нацията“. Едва преди два месеца Назарбаев обяви, че възнамерява да прехвърли партийното ръководство на Токаев, а президентът едва вчера оглави Съвета за сигурност – заради протестите.

Последствията от сегашната криза ще бъдат усетени далеч извън пределите на Казахстан, защото той е смятан за един от най-близките съюзници на Русия. След протестите в най-верния сподвижник на Москва – Беларус, сега се разклати и вторият бастион на Кремъл в региона. Тук да припомним, че през 2010 година Русия, Беларус и Казахстан бяха съоснователите на митническия съюз – един от най-амбициозните проекти на руския президент Владимир Путин. През 2015 година от него се роди Евразийският икономически съюз, в който влязоха още Армения и Киргизстан. Путин и 81-годишният Назарбаев поддържат много топли отношения и за последно се срещнаха през декември в Санкт Петербург.

Позицията на Москва

Досега Москва реагира сдържано на размириците в Казахстан: външното министерство в Москва призова към диалог. В началото на протестите в Беларус през 2020 година Кремъл се държеше по същия начин, по-късно обаче прояви готовност да помогне на беларуската полиция да ги потуши с насилие. Сред многобройните анализи на случващото се в Казахстан присъства и версията, че става дума за борба за власт, участниците в която са използвали протестите срещу високите цени на газа, за да изкарат на улицата свои привърженици и въоръжени групировки с неизвестни цели.

Редица наблюдатели отбелязват освен това, че кризата в Казахстан нанася сериозен удар върху плановете на руския президент Владимир Путин, който с военния натиск срещу Украйна и с ултиматумите си към Запада очакваше да постигне успех на започващите в понеделник разговори между САЩ и Руската федерация. Криза на изток и криза на запад са лоша новина за Путин, коментират в тази връзка медиите.

Автори: Роман Гончаренко, Александър Андреев

Източник fakti.bg.
Уведомете за фалшива новина

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

ЕК: Външната намеса в Казахстан трябва да е съобразена със суверенитета на страната

ЕК: Външната намеса в Казахстан трябва да е съобразена със суверенитета на страната Външната намесата в Казахстан трябва да е съобразена с независимостта и суверенитета на страната – това каза говорителката на Европейската комисия Набила Масрали в отговор на въпрос за поисканата умиротворителна интервенция от президента на страната Касим-Жомарт Токаев […]