Сирийските деца, които животът изхвърли - Мойте новини

Сирийските деца, които животът изхвърли

MYnews
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

В бежанските лагери на Ливан расте едно изгубено поколение сирийски деца. Повечето от тях дори не помнят истинската си родина. От малки са свикнали на тежък труд и лишения. Повечето никога не са стъпвали в училище.

Това е тяхната Ривиера: шосето, което преминава през долината Бекаа в посока Сирия. Канавките са осеяни с отпадъци, отляво и отдясно са разположени бежански лагери, полета и ферми. Често шофьорите изхвърлят през прозорците стъклени и пластмасови бутилки. Понякога изхвърлят и нещо годно за ядене.

Децата сноват по улицата като глутница. И постоянно се оглеждат за нещо, което може да бъде използвано. “Най-много се изкарва от алуминия или от металите”, казва Марван, лидерът на групата. Изразът по немитото му лице е суров – типично лице на дете-бежанец. Марван е на не повече от осем години. Най-малкият в групата е Салах. Когато ни вижда, той побягва разплакан.

300 000 деца не посещават училище

В Ливан, чието население наброява 7 милиона жители, са подслонени около 1,5 милиона бежанци. Не се знае каква част от тях са непълнолетни. Държавата не позволи на ООН да признае на сирийците официален статут на бежанци, за да нямат те основание да останат трайно. Ливан иска лагерите да са само временни убежища. Международни хуманитарни организации твърдят, че около 300 000 деца нямат възможност да посещават дори държавните ливански училища.

Вместо това те са принудени да се трудят на черно, като евтина работна ръка – да събират картофи по полето или отпадъци покрай големите шосета. “За един килограм алуминий получаваме 2000 лири“ (около 20 евроцента), разказва едно от момчетата. “Не”, поправя го друго, “днес ще получим по 2500”. Докато спорят за количества и пари тези деца звучат като възрастни – по един твърде стряскащ и зловещ начин.

Често не можеш да ги забележиш, дори когато преминаваш покрай тях, защото са съвсем дребни на ръст. Но препълнените чували с боклуци, които влачат, са огромни. Това е едно изгубено поколение, което расте из бежанските лагери, откакто през пролетта на 2011 година започна войната в Сирия. В долината Бекаа са останали онези семейства, които нямат достатъчно пари, за да си платят за пътя отвъд Средиземно море.

Допреди година и половина много от сирийските деца посещаваха училище, макар и само следобед, за да са отделени от ливанчетата. Но от началото на пандемията училищата са затворени за децата-бежанци. Сега повечето от тях са принудени да работят и да изкарват пари за семействата си. Нерядко не успяват да припечелят повече от долар за цял ден – сума, която стига, точно колкото да не умреш.

Финансов крах и задаващ се глад

През последните месеци финансовата система на Ливан претърпя истински крах. Валутата се обезцени, инфраструктурата се разпада. Световната банка и Обединените нации предупреждават, че до края на годината страната, в която има толкова много бежанци, може да бъде поразена от истински глад.

Това не се забелязва в скъпите ресторанти из изисканите квартали на Бейрут – там, където са паркирани скъпите вносни автомобили на висшата класа. В долината Бекаа обаче кризата е повсеместна. А животът в бежанския лагер си има своята цена. Собствениците на земята там прибират по 100 долара на месец за всяко място.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

close

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Ученици запяха хит за Ванга

Третокласници от средно училище „Никола Вапцаров“ в Петрич запяха хита „Ванга“ на Ели Кордева, Валентин Велчев и вокален ансамбъл Светоглас. Те изпълниха любимата песен на мястото, където обичаните изпълнители заснеха видеоклипа преди година – комплекс „Рупите“. Идеята за това е на учителките им Донка Колева и Зорка Манастариева, а изпълнението […]