Очебийна разлика между България и Гърция - Мойте новини

Очебийна разлика между България и Гърция

MYnews
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Тютюнев склад, строен пред 30-те години на миналия век, отвори врати като културен център след 11-месечна реставрация и ремонти в столицата на Гърция – Атина. Новото пространство за арт събития възкръсва след дълга сага – от 2000 г. насам. Процесът на ремонта бе спрян заради финансовата криза, завладяла южната ни съседка. Зад възстановяването на сградата стои фондация „Neon” в лицето на мецената Димитрис Даскалопулос. Инвестицията възлиза на 1.2 млн. евро.

В момента културният център представя впечатляващата изложба „Портали” с участието на 59 артисти от 27 държави. Общата експозиционна площ е 6500 кв.м. Новината за отварянето на новия културен център, приютен в тютюнев склад, ни накара да се върнем към българската и по-точно – пловдивската действителност, уточнява TrafficNews.bg.

Пловдив има богата история като център на тютюнопроизводителите и тютюнотърговците. Между двете Световни войни в града има цели 30 тютюневи къщи, които разполагат със свои сгради за съхранение на продукцията. В голямата си част те са затворени в карето между Централна и Сточна гара и ул. „Иван Вазов”. Каква е съдбата на разрушаващите се пловдивски складове днес, които от години са във фокуса на общественото внимание, но не и на компетентните органи, които трябва да вземат стратегическите решения за оцеляването им?

От години в публичното пространство се върти новината, че утре ще бъде представена единната концепция за развитието на Тютюневия град, създадена съвместно от експертите на Министерството на културата и Община Пловдив. Утре така и не идва, а светлина в тунела не се вижда. Документът би трябвало да съдържа описание на охранителните зони на всички сгради, единни правила – много от които действат и в момента. Него обаче все още го няма.

Преди време – на въпрос за складовете, настоящият министър на културата проф. Велислав Минеков също не отговори конкретно какво се случва с Тютюневия град, а сподели, че в ръководеното от него ведомство от години са затлачвани проекти за възстановяване и реставрация на множество сгради – паметници на културата, включително и в Пловдив.

„Има незавършени преписки за недвижими паметници на културата в Пловдив. Реставрации, затънали в очакване на становище. НИНКН беше унищожен през годините, напълно съзнателно с цел корупция и тон не на служителите, а на тези, които даваха последния подпис”, каза Минеков. Той обяви, че видял чакащи преписки по на 3,6 и 8 години.

Бездействието, естествено, води до разруха. И тя ясно си личи дори при бегла разходка сред Тютюневите складове. С протокол № 5 от 22.05.2000г. от Националния съвет за опазване паметниците на културата зоната има статут на групова недвижима културна ценност – групова архитектурно-строителна недвижима културна ценност – система от улични ансамбли, която обхваща сградите от ул. „Иван Вазов“ до ул. „Цанко Дюстабанов”. Зона ценност, в която картината е като от украинския град Припят до Чернобилската АЕЦ. В Пловдив обаче атомна катастрофа не е имало, а има тишина и безразличие. И тя е резултат не само от липсата на инициатива на собствениците – сградите в зоната са частна собственост, но и от чиновническото забавяне да се създадат условия и правила, които да стимулират инвеститорите да вдъхнат живот на складовете. Затова Тютюневият град се е превърнал в българския Припят, само дето не е преживял ядрена катастрофа. Неслучайно една от най-централните части на града е

ЗОНА НА ЗАБВЕНИЕ

Освен че е в защитена зона – „Система от улични ансамбли по ул. ”Иван Вазов” и ул. ”Ц. Дюстабанов” – част от Историческа зона “Филипопол – Тримонциум–Пловдив” – групова археологическа и архитектурно-строителна недвижима културна ценност, Тютюневият град има съкровища, които са емблематични и притежават единичен статут на недвижима културна ценност.

Складовете на Димитър Кудоглу на ул."Кап. Андреев" 2 имат безрадостна съдба. Опасани от метална конструкция след пожара на 20 август 2016 г., той е просто една коруба, която рано или късно ще падне, ако не се пристъпи към възстановяване.

Складът на ул. „Екзарх Йосиф” 13 и ул. „Иван Вазов” също бе покосен от огнената стихия преди близо 5 години. И той е в трагично състояние. Нароченият за виновник за палежа бездомник Любомир Данчев. Той бе вкаран в затвора, излежа присъдата си, но в публичното пространство остана съмнението, че не е реалният виновник за жестокия пожар.

Бившият склад на „Ориент Табако” на ул. „Одрин” 8 и на ул."Д-р Г. М. Димитров" – той бе първият, който бе на ръба да изчезне от историята на Пловдив. На 6 март 2016 г. Собствениците започнаха да бутат сградата, в която има огромен стенопис дело на пловдивския художник Вълчан Петров. Споровете дали сградата е единичен паметник на културата, или не се превърнаха в емблематичен пример за безстопанственост. Оказа се, че е декларирана с грешен адрес и това формално отвърза ръцете на собствениците и постави пред невъзможност съдебните институции да им потърсят сметка за разрушението. Така или иначе процесът на събаряне бе спрян с активното участие на гражданите на Пловдив. Каква ще бъде съдбата на склада не е ясно.

Много са сградите, които нямат единичен статут, но са част от ансамбъла и попадат в защитената зона. Те също са в тежко състояние.

Складът на ул. „Г. М. Димитров” 29, който също бе засегнат от пожара на 20 август 2016 г., е пред срутване. Собствениците не укрепиха сградата, въпреки заповедта на тогавашния кмет Иван Тотев. Това съобщиха за PlovdivTime от културното ведомство преди време. После работници на инвеститора в съседния имот Таха Рахман събориха част от стената. Още преди това от Националния институт за недвижимо културно наследство бяха издали разрешение за демонтаж на запазените зидове, но министър Боил Банов спря изпълнението.

Тютюневият склад на ъгъла на Сточна гара и ул. „Авксентий Велешки” също е пред разпад. На няколко пъти собствениците пристъпваха към събарянето му, след като имаха издадено разрешение. Намеса на тогавашния министър на културата Боил Банов спираше бутането. И този склад е със спорен статут дали попада в защитената зона. В момента в Министерството на културата върви процедура по установяване на качествата на сградата, след като арх. Петкана Бакалова внесе предложение във ведомството за даване на статут на склада.

Съседният склад на бул. „Христо Ботев” 51 също е пред разпад. Там до 2017 г. се помещаваше центърът за сценични изкуства Stage 51, но общата разруха в Тютюневия град принуди създателите на центъра за го закрият.

Складът на бул. „Христо Ботев” 55 също е в тежко състояние и оставен да се разпада. Макар и без единичен статут на паметник на културата той има славна история, защото на времето е бил собственост на „Никотея” – фабриката първообраз на „Никотиана” от романа „Тютюн” на Димитър Димов.

Между другото съборените складове, свързани с тютюневата индустрия в Пловдив, никак не са малко и съвсем не се ограничават в зоната между бул. „Христо Ботев” и ул. „Иван Вазов”. Складът на кооперативното дружество „Подем” на бул. „Цар Борис III Обединител” 128 бе превърнат в мебелен магазин, а след това съборен преди няколко години. Преди 10 ноември са съборени здания, на мястото на които е построен Техническият университет. Складът на тютюнотърговеца Марко Белчев на ул. „Булаир” е бутната и на нейно място е построена сградата на „Машпроект”. На мястото на прочутата фабрика „Левски” на ул. „Гладстон” днес е Домът на културата „Борис Христов”. До обновената сграда на Кепитъл Сити Център” пък са били картонажните цехове, а днес там е празно пространство. Няма го и складът на Дочо Ангелов и Стойчо Миндалов на ул. „Кавала”, където се издига жилищна сграда.

Има и такива, които все още са запазени, но също в окаяно състояние по ул. „Филип Македонски” и ул. „Любен Каравелов”. Занемарен е и складът на Никола Каишев срещу Централна гара, който е магазин за втора употреба и фитнес. За щастие на пловдивчани има сгради, които също са използвани като складове, но имат доста по-добра съдба като тези на Драматичния театър и къщата на Куюмджиоглу – днес Етнографски музей.

ДОБРИЯТ ПРИМЕР

Тютюневият склад на "Съединени тютюневи фабрики" – Картела на ул."Екзарх Йосиф" 16 е една от сградите, които могат да бъдат давани за пример, защото е възстановена. Дълго време там имаше магазин за мебели „Галеро”. През 2019 г. складът се превърна в седалище на общинската фондация „Пловдив 2019” и там се случиха множество събития – част от програмата на Европейска столица на културата. Една от залите се ползваше и за репетиционна от оркестъра на Държавна опера-Пловдив. След края на културната инициатива фондацията напусна сградата и тя все още търси наемателя си.

И в Пловдив

Тютюневият склад на ул. „Екзарх Йосиф” 13 от години е успешен пример за обживяване на сграда от такъв тип. Там работи фитнес центърът Тотал Спорт, а във фоайето често се провеждат и културни събития.

„Кепитъл сити център” на бул. „Христо Ботев” 49 – собственост на старата тютюнева фирма „Табакус”, също е обновен склад, който се отличава драстично от своите събратя по булеварда.

Складът на ул. „Филип Македонски” 37 също е обновена и там се помещава болница „Медлайн”.

Складът на ул. „Ангел Букорещлиев” 15 – бившата фабрика „Орел” на Мирдас и Ставридис в подножието на Сахат тепе също възкръсва за живот след дълги години разпад и ще функционира като хотел.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

close

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Португалия: Върху България е упражняван натиск за Северна Македония

Държавният секретар по европейските въпроси на Португалия Ана Паула Закариаш изрази надежда изборите през юли да доведат до намиране на решение върху ветото на България за започване на преговори със Северна Македония за членство в ЕС. Министър Закариаш, чиято страна ще предаде ротационното председателство на Словения на 1 юли, очаква, […]