Не е лесно да се обясни „изненадата“ от 22 юни 1941 г. - Мойте новини

Не е лесно да се обясни „изненадата“ от 22 юни 1941 г.

MYnews
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

От 22 юни 1941 г. изминаха точно 80 години, но ключовите въпроси, свързани с тази дата както и преди остават без отговор. По-точно не са известни причините за странното развитие на събитията в първия ден на съветско-германската война. Не е ясно докрай и това защо въпреки юнската катастрофа, когато успехът на Вермахта превъзхожда неговите собствени очаквания, Съветският съюз не само е можел да не претърпи поражение в 1941 г., но е и можел да обърне хода на историята на 180 градуса.

Това че нападението на 22 юни е било внезапно, е едно от малкото достоверни неща, известни за тази дата. Даже директива N 1, приета в 21 ч. на 21 юни 1941 г., говори, че никой не е очаквал сериозно нападението. Фразата „в утрото на 21 юни 1941 г. да се разгърне по полевите летища цялата авиация, в това число и военната“ трудно се произнася в условията на подготовка за надигащ се конфликт. Под директивата са се подписали военни, които несъмнено са знаели, че съветската авиация (нито личният състав, нито материалната част), не е готова за нощни полети. За това говори и друга точка от директивата: „войниците да са разположени разсредоточено и замаскирано“. Невъзможно е да се готвиш за отразяване на мащабен внезапен удар и да държиш войската разпръсната. Първо трябва войската да се съсредоточи по направленията на очакваните главни удари.

Че директивата е правена набързо, показват думите: „през нощта на 22 юни 1941 г. тайно да се заемат огневите точки на укрепените райони по държавната граница“. Често това е било неизпълнимо – нощен марш от местата, където са се намирали частите на РККА, в редица случаи е бил твърде продължителен. Повече от всичко създателите на директивата са очаквали само авиационни и артилерийски удари. В такъв случай маскировката и разсредоточаването е оптималният вариант. И така, на 21 юни вечерта не са очаквали мащабно нахлуване, макар че на пръв поглед това е изглеждало невъзможно.

Не е лесно да се обясни изненадата на събитията на 22 юни. През 1940 г. не се публикуват никакви документи от съветската страна и можеше да се разказва, че цялата вина е на коварния Хитлер. На ХХ конгрес на КПСС е разкрита публичната тайна: СССР е имал разузнаване, което е предупреждавало за коварството на врага. За да се обясни внезапността е било решено да се припише всичко на Сталин. При Брежнев историците частично го реабилитират като се позовават на противоречивостта на данните от разузнаването. При това се премълчава, че датата на нападението се променя до и след 22 юни, и това никого не е учудвало.

През 90-те години историографията прави още един кръг на това поле. Първо възниква версията, че стремежът да се прехвърли всичко на противоречивите разузнавателни данни е обичайното прехвърляне на вината върху командния състав. Започвайки от 1999 г. тенденцията бавно се сменя на „новобрежневска“. „Сведенията за направленията за настъпление на Вермахта са били твърде непоследователни“, пише един от най-добрите военни историци Михаил Мельтюхов.

През юни 1941 г. съветското разузнаване предполага, че на границата със СССР немците са имали 122 дивизии, което е съответствало на истината (на 21 юни те са били 123). Но да се направят от тези точни цифри правилно изводи, е било невъзможно. В действителност немските въоръжени сили са имали общо 206 дивизии, от които 123 са прехвърлени на границата. Затова като е знаела реалния брой на немските дивизии, съветската страна е очаквала те да бъдат два пъти повече и е считала, че те не са готови за удар.

Заради засекретените архиви на спецслужбите е трудно да се установят причините за такава странна систематична грешка. Никой в СССР не е могъл да предположи, че немците, спечелили големи победи, ще разгърнат незначителна военни сили и през цялото време ще рискуват поражение.

Може да се сгреши с общия брой на дивизиите, но има много други косвени индикатори, които никога не подвеждат. Ако чуждестранна армия се готви за нападение, нейното посолство винаги е в курса на нещата. Още на 11 юни НКГБ съобщава, че посолството на Германия в Москва се готви за евакуация, а в „мазето на посолството се изгарят архивни документи“. На 16 юни съветските подслушвателни устройства фиксират думи на германския посланик за нападение над СССР в близките дни. Руският историк Мельтюхов предполага, че от този момент съветското ръководство е знаело за нападението. Също така в сборник документи на НКГБ се говори за масово отпътуване от 10 юни 1941 г. на сътрудници на посолствата от Оста. Направо казано, в историята има малко примери за такава суета в дипломатическо представителство, която да се окаже лъжлива тревога.

На 17 юни Сталин псувайки е изразил съмненията си за истинността на донесенията, в които като първа точка е стояло следното: „Всички военни мероприятия на Германия по подготовката за въоръжено настъпление срещу СССР са напълно завършени и удар може да се очаква всеки момент“. Резолюцията, която слага главата на съветската държава звучи така: „До другаря Меркулов. Вашият "източник" от щаба на германската авиация да си е.е майката. Това не е "източник", а дезинформатор. Й. Сталин".

За да закрие окончателно въпросът за внезапността, си струва да се напомни как на 21 юни 1941 г. Иван Бунин, живеещ във Франция, просто като е прочел съботните вестници, е записал в дневника си следното: „Навсякъде тревога. Германия иска да нападне Русия? Финландия евакуира жените и децата от градовете. …Фронтът срещу Русия е от Мурманск до Черно море? Купихме в града швейцарски вестници: отношенията между Германия и Русия навлязоха в особено остра фаза“.

И все пак има обяснение за „невъзможната внезапност“. Причината са две синхронни грешки на Хитлер и Сталин. Последният е предполагал, че Хитлер не може да го нападне, защото това би противоречало на елементарната логика. Към пролетта на 1941 г. не е решила проблема Англия и не е имала флот, за да се разправи с нея в близко бъдеще. Нападение над СССР би създало ситуация, в която Великобритания би открила втори фронт. Към това трябва да се прибави факта, че до 22 юни СССР е играл важна роля за осигуряването на Германия с материали за война. В първата половина на 1941 г. през СССР минават 72% от немския внос. Удар по Москва от една страна ще постави Хитлер в менгемето на блокада, а от друга, под дамоклевия меч на втория фронт. И въпреки това Сталин нещо не е взел предвид. Фюрерът, вземайки решение за нападение над СССР, не е знаел това, което Сталин е знаел. Затова Хитлер не е предполагал, че СССР е най-силната сухопътна държава в света. Той е изхождал от разпространената на Запад представа, че заради недостатъците на нейния режим, комунистическа Русия е извънредно слаба. Затова Хитлер е предполагал, че войната със СССР ще трае седмици, през които британците не могат да повлияят на ситуацията. Затова неговият план е бил напълно строен и логичен, но в основата си неверен.

Именно в първите седмици след нападението се е разиграла и известната грозна сцена, когато Жуков заради саркастични забележки е изритан от Сталин и Берия от сградата на Народния комисариат по отбраната.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

close

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Премиерът отива в поразения Лом

След поройните валежи, които се изляха над Лом в неделя – премиерът Стефан Янев отива на посещение там, предаде NOVA. Целта е да се запознае лично с пораженията и щетите вследствие на дъждовете и бурите в района. Очаква се след среща с местната власт в общината да стане ясно дали […]