Геноцидът над арменците – резилът на Турция

MYnews
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

За да решат т.нар. „арменски проблем“, през 1915 и 1916 година османските войски започват да депортират стотици хиляди арменци към сирийската пустиня. Арменци от всички краища на Османската империя са били масово събирани и екзекутирани. Много историци наричат тези зверства над арменското население геноцид. Турското правителство обаче и досега признава само за масови гонения и насилия.

Последица от разпадането на Османската империя

В края на 19 век арменците населяват територията на три империи – Османската, Персийската и Руската. В Османската империя по онова време са живеели близо 2 милиона арменци – второто по численост малцинство след гърците. В навечерието на Първата световна война започват все по-силно да се забелязват белезите за разпадане на мултиетническата Османска империя. Засилват се и тенденциите на национализъм сред отделните народностни групи. Протестите на арменски селяни и търговци срещу непосилното данъчно бреме постепенно преминават в бунтове, които са брутално смазани от османските войски. Между 1890 и началото на Първата световна война постоянно се стига до масови кланета на арменци, извършвани от турци и кюрди. От друга страна арменски терористи извършват в същия период многобройни атентати, включително и срещу султана.

Масови разстрели

По време на войната Османската империя воюва срещу Русия, докато много от арменците се организират в доброволни отряди, оказващи помощ на навлизащите руски войски. Арменските доброволчески батальони, биещи се на страната на руснаците, са се надявали, че царят по-късно ще подкрепи техните стремежи за национална самостоятелност. Османското ръководство впоследствие обвинява арменците за военния си провал в конфликта с Русия. В началото на 1915 година са разоръжени всички арменски войници в османската армия, цели батальони са изпратени да работят в строителството на нови пътища, а войниците по-късно са разстреляни. В цялата империя постепенно се засилват антиарменските настроения. Така се стига до 24 април 1915 година, когато хиляди представители на арменския елит в Истанбул са арестувани и депортирани. Официалната цел, обявена от тогавашния министър на вътрешните работи, е да бъдат отстранени всички арменци от столицата на Османската империя.

През май същата година османската армия започва с масовите гонения на арменците от източните части на империята Обяснението гласи, че по този начин се предотвратява възможността арменците да оказват помощ на нахлуващите руски войски. Тогавашният германски вицеконсул в Ерзурум пише на германския посланик в Истанбул следното: „След войната няма да има повече никакви арменци в Турция, гласи дословно казаното от една влиятелна личност. В случай, че тази цел не бъде постигната чрез най-различни насилия, се надяват, че лишенията по дългия път до Месопотамия и тежките климатични условия ще довършат останалото.“

"Позорно деяние от миналото"

След разпадането на Османската империя през 1919 година Великият везир Ферид паша официално говори за „престъпление“ спрямо арменците, а тогавашният външен министър обявява, че 800 000 души са станали жертва на депортациите. При откриването на парламента в Анкара на 24 април 1920 основателят на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк нарича геноцида над арменците „позорно деяние от миналото“. По-сетнешните турски правителства обаче и до днес отказват да говорят за геноцид. Конвенцията на ООН за осъждане на геноцида, приета през януари 1951 година, дефинира геноцида като „действия, предприети с цел да се унищожи частично или напълно една национална, етническа или религиозна група“. Преобладаващото мнозинство от учени са на мнение, че историческите документи от онова време доказват наличието на именно такава цел. Голям брой държави междувременно признаха официално изтреблението на арменците за геноцид, сред тях е и Германия.

Берлин се извини

В своя декларация от 2005 година германският Бундестаг поднесе на арменския народ изрично си извинение за поведението на Германския райх, който навремето не предприема никакви действия, за да осуети геноцида над арменците. През 2016 Бундестагът прие и резолюция, озаглавена „Памет и възпоменание за геноцида над арменците и останалите християнски малцинства в годините 1915 и 1916“. При дебата и гласуването на резолюцията в залата не присъстваха канцлерката Меркел, тогавашният вицеканцлер Зигмар Габриел и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, който днес е президент на Германия.

Автори: Мирям Герке, Томас Лачан

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

close

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Превратът успя: разхождащ се по гащи премиер и изблици, които се предават по националните телевизии

По време на протестите през лятото министър-председателят в оставка Бойко Борисов каза, че е бил направен опит за преврат. Да, превратът успя, но този преврат беше в трите национални телевизии. Това, което видяхме – разхождащ се мин.-председател по гащи и монологични изблици, които се предават „на живо“ по три национални […]